„Четири шепи любов“ – Джо Томас

by Хриси

Казват, че човек е нищо без мечтите си. Те са вдъхновение и стимул, горивото, от което се нуждае, за да върви напред и да задвижи механизма на промяната. Е, „Четири шепи любов“ от Джо Томас определено бе много щедра в това отношение, но освен че подхрани фантазиите ми за къща в слънчева Италия, показа как едно лято е достатъчно, за да преобразиш напълно живота си.

„Четири шепи любов“:

  • Автор: Джо Томас
  • Жанр: Съвременна проза, романтика
  • Страници: 328
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ера

Рути е на 30 години и след раздяла с приятеля си е изправена пред сериозен избор – да признае провала си и да спи на дивана на майка си, приемайки фактите (че е останала без дом, кариерна реализация и човек до себе си), ИЛИ да постави ново начало и да докаже на другите, но най-вече на себе си, че тя е способен млад човек, който може да постигне всичко, което си науми. Така Рути се оказва собственичка на къща в Пулия, Южна Италия, която също като нея се нуждае от малко стягане, за да заблести в целия си блясък. Сложни имотни въпроси, ремонтни предизвикателства, скептични местни жители и един привлекателен мълчалив съсед малко усложняват ситуацията, но Рути знае, че е на правилния път, затова нищо не може да спре порива й. Дали обаче има познанията и ресурсите да се грижи за маслиновата градина към къщата? Месеците минават и скоро тя започва да бере плодовете на своя труд, а те имат вкус на средиземноморско слънце и любов. Какво повече може да иска човек!

„Четири шепи любов“ от Джо Томас се оказа една изключително приятна книжна изненада. Четох предишната книга на авторката, „Среща под звездите“, която също ми допадна, и може би заради нея бях останала с впечатлението, че и този път ми предстои една отпускаща и лека история, фокусирана върху любовта и върху някоя интересна дестинация. „Четири шепи любов“ до голяма степен следва тази успешна формула, но е вдигнала значително нивото и набляга не толкова на романтичната нишка, колкото на личностното израстване на героинята и на идеята, че с труд, упоритост и постоянство можеш да постигнеш много.

Увлекателна, пъстра, динамична, интересна – така бих описала „Четири шепи любов“, която ни пренася в топла Пулия – район в южна Италия, известен с отличителната архитектура на къщите си и с производството на първокласен зехтин. Джо Томас се е постарала да събере максимално количество информация за културата, бита и народопсихологията на местните, като започне от това как се грижат за домовете си и стигне до отношението и приемането на новодошлите в техния край. Описва ги като темпераментни, но сърдечни и емоционални хора, трудолюбиви и лоялни. Авторката е вмъкнала любопитни факти, свързани с тънкостите при отглеждането на маслини и производството на зехтин, разказва за целия цикъл, базирайки се на терминологията и технологията, без да звучи отегчително, защото успява да предаде не само сухата информация, но и да отключи вкусовите рецептори, да изостри сетивата и да направи читателя съпричастен.

Главната героиня Рути е симпатичен образ, който лесно ще харесате. Възхищавам се на смелостта й да отгърне изцяло нова страница от живота си и да положи основи на непознато място, превръщайки го от чуждо в свое. Наблягаше се на идеята, че човек сам кове съдбата си и никога не е късно да промениш посоката, ако знаеш, че някъде там към хоризонта те очаква твоето щастие. Да разчиташ на собствените си усилия, да се бориш и да не се предаваш бяха една малка част от житейските уроци, които Рути упражняваше и успя да усъвършенства. Хареса ми паралелът, който Джо Томас бе направила между героинята и новия й дом – колкото по-уютна и красива ставаше къщата, толкова по-усмихната и щастлива бе нейната собственичка.  А възкръсването на маслиновата ферма бе равнозначно и на възраждането на онази искрица в Рути, която тя бе потискала през годините. Хареса ми посланието, че домът не е място, а чувство – за принадлежност, за приемане, за споделяне с любимия човек.

Разбира се, книгата имаше и романтична нишка, която с удоволствие следях, и макар да симпатизирах на Марко от самото начало, радвам се, че той не отне вниманието от личната история на Рути, а дори помагаше на читателя да се фокусира върху нейните качества. Привлекателен, темпераментен, мълчалив и леко загадъчен, италианецът беше образец за герой, в който няма как да не се влюбиш.

Накратко, „Четири шепи любов“ от Джо Томас определено се нарежда сред фаворитите ми за книга за лято 2020 г. Слънчева и вдъхновяваща, тя ще ви отнесе в маслиновата градина на Рути, където се носи аромат на окосена трева, на любов и на ново начало.

You may also like

Leave a Comment