„Лято на Парк Авеню“ – Рене Роузън

by Хриси

Преди близо 15 години едно момиче започна да си събира в папка изрезки от списания – уводни думи на главни редактори, интересни статии, които провокират и звучат атрактивно, модни съвети и красиви реклами на популярни марки. Четенето на тези списания беше месечен ритуал, който му даваше смелост да развихри въображението си и да мечтае, че някой ден ще види какво е да си от другата страна на страниците – там, където пишат и творят. Папката и до днес е прибрана в шкафа като един вид напомняне откъде е започнало всичко, а същото това момиче сега пише тези редове.

„Лято на Парк Авеню“:

  • Автор: Рене Роузън
  • Жанр: Исторически, дамска проза
  • Страници: 384
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Обсидиан

Годината е 1965-а и Хелън Гърли Браун е първата жена, която става главен редактор на „Космополитън“. Тя ще спаси западащото списание, но и ще шокира Америка, като заложи на провокативни корици и немислими за публично обсъждане дотогава теми. Секс, любов, амбиции, кариера, проблеми в семейството, изневяра, интимни отношения – ще се говори за всичко, от което се интересуват жените. Без ограничения. Конфликтът с консервативните директори на Хърст Корпорейшън е неизбежен. Но бунтарката, написала скандалния бестселър „Сексът и неомъжената жена“, няма намерение да се предава. Времената вече са други. Алис Уайс пристига в Ню Йорк, за да търси по-добър живот и професионално развитие. Мечтае да стане фотограф – нещо невъзможно в родното градче. Случайно отворилата се възможност да работи като секретарка на главния редактор в „Космополитън“ ѝ отваря вратата към един бляскав, но безмилостен свят. Алис ще направи всичко, за да помогне на Хелън Гърли Браун да успее, но ще преследва и мечтата си да се занимава с фотография. Защото вече е разбрала, че една жена може да иска всичко. И да го постигне.

Когато хората чуят „лайфстайл списание“, си представят гардероба с мостри от „Дяволът носи Прада“, но истината е съвсем друга. Изисква се много работа, хъс, интуиция, внимание към детайла, умение да си в крак с времето, да мислиш различно и да приемаш различните, да си иноватор, който не следва, а създава тенденциите, да имаш визия и най-вече силите да се бориш срещу всички скептици. Трябва ти някой като Хелън Гърли Браун – първата жена главен редактор на „Космополитън“ и Рене Роузън ни среща именно с нея в „Лято на Парк Авеню“.

„Лято на Парк Авеню“ е един от най-интересните романи, които съм чела – поглъщах жадно всяка страница не заради слабостта ми към лайфстайл журналистиката, а заради факта, че авторката ме слага на първия ред, откъдето да видя как се ражда една медийна икона, как тя диктува времето и как променя възприемането на отношението към жената превръщайки я в силна, независима, равна на противоположния пол. Ставаме свидетели на появата на космо момичето – дръзко, уверено, женствено. Това, което познава отлично тялото си и неговите желания и което не се страхува от своята сексуалност. Момичето, което може да постигне всичко, което поиска, защото държи контрола над живота си.

Хелън Гърли Браун дава глас на космо момичето и му помага да разпери криле и да полети. И точно тук идва моментът с майсторския подход на Рене Роузън – виждаме главната редакторка през очите именно на една млада жена, пристигнала в Ню Йорк с революционната за онези години мечта да стане фотограф. Четем за създаването на космо момичето, но и съпреживяваме с него всички предизвикателства, с които се сблъсква, а статиите от едно емблематично списание оживяват в реални ситуации – как да се справиш с ревността, как да се обличаш модерно, как да си скриеш луничките и защо не трябва да го правиш, как да се вслушаш в тялото си. Но най-важният урок, който Алис Уайс научава от своята шефка е, че никога не трябва да се предава. Хелън Гърли Браун чува думата „Не!“ многократно и ежедневно се сблъсква със снизходителни погледи и иронични коментари по неин адрес, но въпреки всичко не се отказва от пътя, по който е поела, и успява.

В „Лято на Парк Авеню“ се говори много за еманципацията на жената, за борбата срещу консервативното и назадничаво мислене, за равноправието между половете – на работното място и в спалнята. Това, което ми допадна, е фактът, че не се изпадаше в крайности – никъде не се омаловажава ролята на мъжа, а дори напротив – самата Хелън разчиташе на своята половинка и на любовта им, за да се справи с трудните моменти. Нейната ексцентричност понякога беше трудна за преглъщане дори от Алис, която до последно остана лоялна на шефката си, но по-важното е, че остана вярна на себе си и своята мечта. Нещо, което научи именно от Хелън Гърли Браун.

И за да бъде романът още по-разкошен и пленителен, авторката се е постарала да пресъздаде атмосферата на Ню Йорк от 60-те години – динамичен, пълен с енергия и идеи град, джунгла, в която за да оцелееш, трябва да си боец.

Много мога да говоря за „Лято на Парк Авеню“ от Рене Роузън, но предпочитам да спра дотук, за да ви оставя сами да се насладите на една наистина добра книга. За сведение, тази година „Космополитън“ празнува 55-ия си рожден ден, откакто съществува като женско списание. Да благодарим на Хелън Гърли Браун за това и за революцията, която е започнала тогава и която продължава и до днес.

You may also like

Leave a Comment