„Мрежа от шепот“ – Чандлър Бейкър

by Хриси

„Мрежа от шепот“ от Чандлър Бейкър повдига темата за мястото и правата на жените в съвременното общество на съвсем друго ниво. Няма ги клишираните фрази, които заливаха медиите, след като #metoo движението набра скорост и показа, че този път проблемът няма да бъде скрит под килима като мръсна тайна. Авторката на книгата ни вкарва в „окото на урагана“, където всичко изглежда привидно спокойно, а всъщност бурята е достигнала пиковия си момент и участниците в нея са готови да говорят.

„Мрежа от шепот“:

  • Автор: Чандлър Бейкър
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 448
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Егмонт

Слоун, Арди и Грейс работят в компания „Трувив“ от години. Внезапната смърт на изпълнителния директор на компанията обаче обръща всичко наопаки. Говори се, че техният шеф, Еймс Гарет, ще го замести, а той винаги е бил заобиколен от… шепоти. Шепоти, на които никой досега не е обърнал внимание, и Гарет така и не е поел отговорност за действията си. Но Слоун не може повече да търпи поведението на Гарет и решава да поеме нещата в свои ръце, като добавя името му в списък със сексуално агресивни на работното място мъже. А списъкът определено предизвиква интерес у нейните колежки… Дотолкова, че да стане причина за смъртта на Гарет.

Читателите на „Мрежа от шепот“ стават преки свиделите на натиска, упражняван над жените в корпоративния свят, на надпреварата между половете и сексистките изказвания, на подмолни тактики и манипулации, диктувани от чисто дискриминативни подбуди; разказва за ударите, които не само жените, а женствеността като цяло трябва да понася, за страховете, че може би наистина има по-силен пол, но представителите му носят червило, ходят на високи токчета и в обедната почивка ползват помпата за кърма.

„Мрежа от шепот“ е феминистки роман, в това няма никакво съмнение. Историята е предадена през гледните точки на четири героини с напълно различни характери, но обединени от факта, че са майки. Че са жени. От тях се изисква да изглеждат и да се държат по определен начин, да изпълняват някакви изисквания, които са негласни и не важат за останалите служители (разбирайте мъжете). С какво са облечени, дали успяват да сдържат емоциите си, могат ли да се абстрахират от проблемите в личния им живот…Парадоксалното е, че в корпоративните среди фактът, че си жена, те прави уязвима за конкуренцията, и на него се гледа като на някакъв минус, но за да спечелиш вниманието и уважението на началниците, ти трябва да подчертаеш женствеността си с безупречен грим, стилно облекло, грижовно отношение към колегите ти, защото очевидно професионализмът и знанията ти не са достатъчни.

Случаите на сексуален тормоз на работното място не са рядкост в САЩ, но този път Чандлър Бейкър дава глас на героините си и те са готови да се борят. Повеждат тиха война срещу мъжете, които смятат за нормално да използват позицията или силата си, за да налага волята си, и се постарават да стане ясно, че това е абсолютно недопустимо. Коментирани са различни позиции по темата за натиска, упражняван над жените, включително тази на скептиците, които вярват, че подобен тип скандални разкрития са вик за внимание и опит за повишение. Говореше се за женската солидарност и какво още има да се желае от нея – как мълчанието или фалшивите показания резонират върху цялостното възприемане на проблема с половата дискриминация.

Най-интересното е, че историята бе изградена като трилър, в който жертвата държи пръста на спусъка и избира дали и кога да стреля. Харесваха ми недоизказаните изречения, които наистина напомняха на шепот, и сякаш ти доверяваха тайни, които не бива да знаеш. Допадна ми как авторката се заиграваше със слуховете, как задълбочаваше интригата, като вмъкваше кратки позиции на други служители, и как бе запазила най-силния си коз за финала. Главните й героини са сложно изградени и макар невинаги да одобрявах или подкрепят действията им, виждах защо го правят. Ако има недостатък, който откривам в книгата, то това е, че редуването на гледните точки, диалозите с недомлъвки и комплексните образи правеха историята малко трудна за проследяване през първата половина.

„Мрежа от шепот“ е трилър, който напомня, че жените имат глас и могат да го използват. Чандлър Бейкър говори не толкова за женската еманципация, колкото за силата на съвременната жена, която знае какво иска, как да го постигне и няма цена, която да е твърде висока за нейната независимост.

You may also like

Leave a Comment