„Приспивна песен в Аушвиц“ – Марио Ескобар

by Хриси

Колекцията ми с книги за Втората световна война порасна с още една – „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар. Малка книга за големия повдиг на една обикновена жена, попаднала доброволно зад убийствените заграждения на концентрационния лагер.

„Приспивна песен в Аушвиц“:

  • Автор: Марио Ексобар
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 224
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Сиела

Хелене Ханеман е омъжена за най-талантливия цигулар в Германия и двамата се радват на любовта си и на петте си деца. Макар да са свикнали хората да гледат странно на семейството им заради циганския произход на Йохан, те не са предполагали, че нацистите ще използват този факт като повод за поредния еднопосочен билет до Аушвиц, имайки предвид арийската кръв, която тече във вените на Хелене. Макар теоретично тя да е пощадена и да разполага с възможността да продължи живота си на свобода, една майка не може да живее без децата си, затова Хелене заминава с тях. Зад електрическите огради на Аушвиц властва смъртта и всеки ден тя прибира своя дял от сделката, която е сключила с Хитлер. Хелене обаче е готова на всичко, за да опази децата си, дори това да означава да служи на най-опасния човек в лагера – доктор Менгеле.

„Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар разказва за Хелене Ханеман и нейните пет деца – затворници в Аушвиц, но спокойно може да се отнася за всички жертви на нацисткия режим, чийто последен сън е Роман за жертвоготовността на една майка, за оцеляването на човешкия дух и достойнство на място, където душите на хората затъват в кал, за чудовището, което крие злата си същност зад маската на фалшиви усмивки. Много стегната, директна, разчитаща изцяло на реални факти и събития, на личната история на една жена, която доказва, че не трябва да поставяме хората под общ знаменател.

Да потърсим човешкото дълбоко в нас, да се опитаме да се съхраним въпреки омразата, която ни заобикаля, да не забравяме и да не повтаряме старите грешки, да познаваме и да говорим за героите на онова време, в което един живот понякога е струвал колкото залък хляб – това са част от посланията, които откриваме в „Приспивна песен в Аушвиц“. Марио Ексобар не се впуска в емоционални отклонения и излишни анализи на една безнадеждна ситуация, в която изпада семейството на Хелене Ханеман. За сметка на това залага на конкретика, на хронология и макар в Аушвиц времето сякаш да е спряло, авторът все пак е успял да създаде един сравнително динамичен сюжет, което се дължи на непрекъснатата борба, която главната героиня води.

Хелене Ханеман – човекът, събрал кураж да се опълчи на Менгеле и да изисква от него; ръководителката на детската градина за цигани в Аушвиц. Ние обаче ще я запомним като майката, която не се е откъснала от децата си нито за момент  и е направила невъзможното, за да останат заедно, да сподели присъдата им. Присъда, която е дадена заради единственото им провинение, че във вените им тече смесена кръв. Хелене е едновременно правилото и изключението. От една страна, тя представлява всички майки, които на мига биха пожертвали собствения си живот в името да спаси този на своите деца. Това, което Менгеле така и не разбира, е фактът, че за една майка най-тежкото наказание е нещастието и болката на нейните рожби. От друга страна, Хелене е изключението – германка с арийски произход, която не дели хората по раса и религия и по никакъв начин не подкрепя хитлеристките убеждения. Вероятно е имало мнозина като нея, но напоследък в романите за войната германците са представяни предимно като отрицателни персонажи. Хубаво е някой да напомни и на нас да не поставяме всички под общ знаменател.

Признавам, че стилът на писане ми идваше твърде сдържан, на места малко клиничен. Първоначално се бунтувах срещу тази особеност, но сега като разсъждавам, си мисля, че е търсен ефект от автора. Все пак една толкова жестока лична история, каквато е тази на Хелене, няма нужда да се подкрепя от емоционални фрази и клиширани думи за нейната любов. Тя се вижда в действията.

Накратко, ако харесвате романи за Втората световна война, не страхувате от суровите факти, търсите история, която не цели съчувствие, а просто предава картината от лагерите с реалните й цветове, тогава може да прочетете „Приспивна песен в Аушвиц“.

You may also like

Leave a Comment