„Хариена лодка в открито море“ – Мила Иванова

by Хриси

„Хартиена лодка в открито море“ от Мила Иванова акостира при мен през декември. Наслаждавах й се бавно – харесваше ми да си подарявам от историите й и да си записвам любими цитати. Но дойде време да я споделя с вас, защото за хубавите книги трябва да се говори!

„Хартиена лодка в открито море“:

  • Автор: Мила Иванова
  • Жанр: Есета
  • Страници: 268
  • Година на издаване: 2019 г.
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Будлея

„Хартиена лодка в открито море“ включва 65 текста, които разказват за надежди, страхове, носталгия, страст, красота, лудост, благодарност и любов. За онези неща, на които се вричаме и от които изтръпваме. 65 текста, в които ще се припознаят всички чувстващи хора, всички търсещи души. Някои от тези есета са писани специално за сборника, други вече са известни от блога на Мила, а трети тя е преработила изцяло при съставянето на книгата.

„Хартиена лодка в открито море“ от Мила Иванова е поредното доказателство, че в България има талантливи жени, които не просто умеят да пишат, а да докосват и въздействат с техните истории, да обличат с думи чувства и емоции, които обсебват дните ни, да  вдъхват смисъл във всяко изречение. Забавих се с ревюто, но истината е, че това не е книга, която четеш на един път – трябва ти време, за да отключиш сетивата, да усетиш обичта, да вдишаш страниците, в които се долавя уханието на носталгия към едни по-безгрижни години, но и философията на човек, който е натрупал преживявания  и спомени, оформили го в личността, за която четем днес.

Имаме толкова много, но все нещо не стига. Колкото повече имаме, толкова повече искаме още малко отгоре.“

„Хартиена лодка в открито море“ включва 65 есеестични текста, които са вдъхновени от действителни случки и събития, белязали живота на тяхната авторка. Всяка история, която тя ни споделя, е парченце от пъзела, който ни показва коя е тя всъщност. Тя е майка и жена, обичаща и обичана. Дала ни е ключ към сърцето й, където стоят картотекирани всички онези моменти, които са оставили отпечатък върху нея. Разказва ни за излъганото доверие, за празните думи, но и за споделените мигове и разговорите в тишината. Говори ни за майчината обич и колко е хубаво да даваш и да получаваш, за гордостта на един родител, която не се измерва с оценки, а с усмивки, за богатството да усещаш моркия пясък под краката си, за щастието, което променя лицата си и расте заедно с нас самите. „Хартиена лодка в открито море“ е за тези, които не се страхуват да обичат, да грешат, да чувстват, да живеят.

Голяма съм и съзнавам урока на порастването. Урокът на времето е, че няма време. И най-важният миг е сегашният. Защо тогава е толкова трудно да останем само в него?“

Всяка история в книгата носи скрито послание към читателите – да не бягаме от себе си, да пътуваме, да позволим на сърцето да говори, да крещи, да плаче, когато има нужда, да вкусваме живота, да правим нещата с желание. От страниците усещаме топлината и уюта на дома и в известен смисъл тази книга наистина е дом – на съкровени мисли, прошепнати желания, страхове, мечти. Стилът на писане е изключително красив и нежен, много поетичен и деликатен – това е едно от нещата, което ме спечели в „Хартиена лодка в открито море“. Обичам, когато някой се отнася с грижовност и любов към думите, когато вплита по нещо между редовете, така че да се вижда само ако авторът и читателят са на една и съща емоционална честота.

Другото, което също много ми хареса е, че човек може да припознае себе си в някоя от историите, защото те самите са много човешки и истински. Със сигурност ще има такива, които ще го жегнат повече от други, или които просто ще усети по-близо. Аз най-много харесах „Хубаво е лошото време“, „Азбуката на една любов“,  „Ние сме това, което сме научили“ и „Завинаги, мама“.

Пожелавам на „Хартиена лодка в открито море“ попътен вятър. Нека нагази надълбоко в душите на читателите, да пусне котва в сърцата им, да постави началото на едно по-различно и емоционално пътуване на своята авторка Мила Иванова – това на завършен писател.

You may also like

Leave a Comment