„Фонтани на мълчанието“ – Рута Сепетис

by Хриси

Напоследък се улавям, че съм станала доста капризен и взискателен читател. Изисквам много от една книга, за да ми хареса истински и да я наредя до любимите си заглавия – търся емоция, търся история, сюжет, писане, герои, смисъл. Искам, докато чета, да не чувам какво ми казват около мен, а когато оставя книгата за момент, да бързам да се върна към нея. Искам да нервнича от напрежение, да въздишам с надежда, да усещам болката и тъгата, щастието и любовта. Всичко от изброеното открих, когато преди време четох „Сол при солта“ от Рута Сепетис. Намирам го и днес, когато завърших „Фонтани на мълчанието“.

„Фонтаните на мълчанието“:

  • Автор: Рута Сепетис
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 516 стр.
  • Година на издаване: 2020 г.
  • Гледни точки: Множество
  • Издателство: Сиела

През лятото на 1957 г. Даниел пристига с родителите си в Мадрид, където баща му трябва да завърши няколко финансови сделки с тамошната власт. Благодарение на нефтената компания, която един ден синът трябва да наследи, семейството попада в категорията на новобогаташите и се радва на добър социален статус, макар и с леки колебания заради испанския произход на майка му. Даниел всъщност мечтае да стане фоторепортер и кандидатства за стипендия, с която да подсигури бъдещето си в тази насока. А в Мадрид има толкова много истории, които да улови с апарата си – на хора, които му разказват без думи. Но най-силно привлича вниманието му Ана – деликатното и красиво момиче, което работи като прислужница в хотела, където Даниел е отседнал. Родителите на Ана са били републиканци и заради убежденията си, са били убити от режима на Франко, а днес децата им са наказани от властта да изкупват греховете им. Тя мечтае за живота в Америка – там, където трудът на хората се заплаща; където не се тревожиш кой те наблюдава и подслушва и където не си затворник на собствените си страхове. Между Ана и Даниел се заражда приятелство, което прераства в нещо много по-силно, и макар да знаят, че принадлежат към различни светове, не могат да не вървят един към друг. Тя му показва Испания такава, каквато само местните познават, и Даниел е на път да научи истини, които ще бележат живота му завинаги.

Сигурно никак не е лесно да напишеш исторически роман, който да се конкурира с всички тягостни и реални истории за Втората световна война, лагерите, Аушвиц – тема, която се превърна в тенденция сред книгите. Рута Сепетис обаче го прави, при това със сюжет, който ни описва една сурова историческа картина, рисувана в продължение на няколко години след края на войната. Картина, в която дори виковете на червеното, с което земята се насищала заради масовите екзекуции, са били удавени в бледосиви светлосенки, защото това са били хората,  преживели диктатурата на Франко в Испания – сенки на самите себе си. Заклети в мълчание, водени от страха, заглушили мечтите си в името на една цел – да оцелеят.

Вижда се, че Рута Сепетис е положила изключителен труд, за да събере всички бележки и извадки от кореспонденция, изявления и публикации, свързани с режима на Франко, които са се превърнали в основа, на която да изгради сюжета си. Отлично е представила контраста между тамошната диктатура и света отвъд тази граница, поставяйки един свободен млад човек в среда, в която проявите на воля и правото на мнение са били изкоренявани в зародиш. Ограничения и закони, които днес звучат като извадени от антиутопичен роман, тогава са  диктували ежедневието на обикновените хора, унижавали са ги, ограбвали са тяхното достойнство, поставяли са цена на човешкия живот и са търгували с него.

И тук авторката намесва ролята на журналистиката и свободното слово – задължението й да дава гласност там, където проблемите се крият зад маската на мълчанието и примирението, да разказва с думи и картини за действителността, каквато е, а не каквато някой иска да изглежда. Обърнато е вниманието на ролята на фоторепортерите, чиито фотографии нямаше да са така въздействащи, ако хората зад обектива не бяха толкова талантливи и умели в това изкуство – изкуството да разказваш без думи, да откриваш точния кадър, да фокусираш там, където другите виждат размазано.

За да балансира суровата историческа действителност Рута Сепетис ни поднася една красива романтична история, в която любовта разцъфва плахо, но пуска корени и успява да се съхрани въпреки студения политически климат и тежките удари на съдбата. Безкрайно много харесах главните герои – Ана с нейната загадъчност, с чувството й за хумор и голямото сърце, което прелива от обич, и Даниел с неговата проницателност, с безпогрешния му морален компас, с безграничното му търпение и желанието му да закриля. Докато проследяваме техните срещи, научаваме и по нещо за испанския народ – за темпераментната му натура, за културното наследство, за традициите и порядките, които е успял да запази.

Що се отнася до стила на Рута Сепетис, аз определено съм му почитателка. Подобно на „Сол при солта“ и тук се редуват няколко гледни точки, зад които се крие сложен и многопластов сюжет. Допадна ми неговата непредсказуемост, тайнственост и натрупване на емоцията. Но най-много ми хареса как авторката се заиграваше с метафорите и как героите й казваха толкова много, докато мълчаха. В тишината се криеха най-болезнените истини.

Не знам защо някои категоризират последните романи на Рута Сепетис като YA. За мен и героите (въпреки техните години), и историята демонстрират една зрялост, която днес не можем да открием в много от книгите за пораснали читатели. Така че независимо към която възрастова читателска група спадате, горещо ви препоръчвам да прочетете „Фонтани на мълчанието“. Защото за хубавата история и доброто писане възраст няма!

„Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис на издателство Сиела предстои да излезе в началото на февруари.

You may also like

1 comment

Владимир Дръндаревски29.07.2020 - 18:53

Попаднах случайно на вашия сайт. Хареса ми начита, по който пишете коментарите: съдържателни, богати на изказ и най- важното без нито една правописна грешка( за което съм впечатлен и адмирации за това). Последното затваря цикъла на стойностното и съзидателното написано от вас и се нарича „отговорност към словото“ според мен. Поздравления и бъдещи успехи. Само един малък съвет. Умерено и с книгите! Както написахте, освен от „дигитална детоксикация“, имаме нужда и от „розова …..“ – тази на книгите. С най-добри чувства и пожелания за бъдещи успехи!(хареса ми че и полето за коментар също подчертава….)

Reply

Leave a Comment