„Градината на билките“ – Рис Боуен

by Хриси

Има книги, които те впечатляват с вдъхновяващата си история. Други те спечелват с интересни образи, които имат много какво да разкажат и на какво да те научат. Трети те грабват с изразителност, емоционалност, майсторско писане. А четвърти, като „Градината на билките“ от Рис Боуен, обединяват всичко от изброеното.

„Градината на билките“:

  • Автор: Рис Боуен
  • Жанр: Исторически
  • Страници: 303
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Кръгозор

Емили Брайс е на 21 и родителите й вече са начертали бъдещето й – тя трябва да се омъжи за човек от заможно семейство, да роди дете и да бъде господарка в голямо имение. За Емили обаче има много по-важни неща – вдъхновена от примера на своята най-добра приятелка, тя се записва в женската сухопътна армия, за да помогне на родината си в такова смутно време, каквото е краят на Първата световна война. Въпреки възраженията и заплахите на родителите си, Емили се впуска в това начинание с гордо вдигната глава, без да признава колко труд и усилия й коства това. Именно покрай работата си в женската сухопътна армия Емили задълбочава връзката си Робърт – австралийски пилот, който успява да спечели сърцето й. Робърт се връща на фронта с обещанието, че след като войната приключи, двамата ще споделят живота си завинаги. За Емили не остава нищо друго освен да продължи напред и да завърши обучението си в женската сухопътна армия. Заедно с две от доброволките е разпределена във фермата на Лейди Чарлтън – възрастна дама с особен характер, която се превръща в опора за Емили в най-трудните й моменти. В крайна сметка младата жена заживява в стара хижа, за която се носят мрачни слухове и поверия. Там Емили открива дневник на предишната обитателка, посветила преди 50 години живота си на своята градина с билки и на приготвянето на отвари, балсами, лосиони за хората в околността. Емили решава да възстанови занемарената градина и да намери древните рецепти. Така преоткрива магическата сила на билките и започва да лекува хората от селото, без да подозира, че това ще донесе най-после мир и за нейната душа.

„Градината на билките“ е вторият ми роман от Рис Боуен и ако първата й книга, „Писмо до Тоскана“, ме остави с положително впечатление, то втората абсолютно ме очарова! Изключително интересна, увлекателно разказана, трогателна и в същото време вдъхновяваща история за женската сила и борбеност. Исторически роман, който обръща гръб на клиширания сюжет и романтичните отклонения, за да привлече вниманието и да отдаде нужното уважение на жените, които също са били участници във войната – само че ако мъжете са водили битките на фронта, то нежните им половинки са търсили начин да спасят земята и да опазят домовете си. Макар да ни връща назад в миналото, към края на Първата световна война, идеята и посланията на книгата са актуални и в наши дни – говори се за стремежа на жените да бъдат приемани като равни, да бъдат оценявани, да получават признание за това, което правят.

„Градината на билките“ разказва за жените, които са членували в женска сухопътна армия – малко се говори за техния принос към обществото и към Великобритания, но всъщност именно тези дами са спасили икономиката на страната, като са заместили мъжете си, извършвали са тежък физически труд (често непосилен), но са спасявали реколтата. Именно сред тези нечовешки изтощителни и сурови условия се заражда една сплотена общност, едно трайно и силно приятелство, което лекува самотата и загубата с обич и подкрепа, с усещането, че принадлежиш някъде и си приет.

На фокус е личната история на една от тези жени – Емили. Емили Брайс е героиня, която никак не е трудно да харесаш – впечатлява със силен характер, борбен дух, с упоритост, с ясно изразеното си чувство за дълг и за справедливост, с моралните ценности, които изповядва, със своята жертвоготовност и с грижовната си натура. Неведнъж съдбата й изпращаше сериозни предизвикателства, каляваше волята и търпението й, но Емили се справяше с всяка трудност, без да се оплаква. Именно тя попада и на загадъчния дневник, където четем за друга впечатляваща героиня – предишната знахарка.

Може би тук е моментът да отбележа, че много харесвам стила на Рис Боуен. Освен че разказва красиво и много увлекателно, винаги има някакъв леко загадъчен елемент, който да провокира читателското любопитство и който внася доза непредсказуемост в романа. Най-много обаче ми харесва как кодира посланията си – как проследяваме порастването на Емили, превръщането й не толкова в съпруга, колкото в жена, в силна личност; как билките, които тя използва, за да лекува хората и да развие дарбата си, всъщност косвено излекуваха и нейното сърце. И определено поздравявам авторката за любопитния завършек на книгата, който дава на читателя повод за размисъл.

Накратко, „Градината на билките“ от Рис Боуен е книга за любовта и приятелството, за загубата и предизвикателствата на съдбата, за силата на духа и за надеждата, която разцъфва на най-мрачните и изоставени места, за да вдъхне смисъл и живот и да постави едно ново начало.

You may also like

Leave a Comment