Моята 2019-та в книги

by Хриси

Мисля, че 2019-та се очертава като най-пъстрата ми книжна година. Преглеждам всички книги, които съм прочела през последните 12 месеца, и осъзнавам, че вкусът ми е станал съвсем еклектичен. Имам трилъри и романтики, fiction и non-fiction, разкази, български и чуждестранни автори, сериозни и съвсем не толкова сериозни книги.

Равносметката в цифри – според Goodreads съм прочела 138 книги, които сумарно правят малко над 45 хиляди страници. Истината е, че тази година наистина имаше много силни и запомнящи се истории, затова и средният ми рейтинг в социалната мрежа за читатели е малко по-завишен – 4.3 от 5. Много трудно обаче бих могла да определя моята книга за 2019-та, но за това малко по-късно.

Като най-голямо постижение определям факта, че чета все повече български автори и давам шанс на дебютни романи. Все по-често ми се случва да излизам от зоната си на комфорт (мразя го това клише, но не намирам по-подходящ израз в случая), предизвиквам се като читател с идеята, че трябва да подхождаме към книгите, както към хората – без предразсъдъци. Понякога експериментът е успешен, друг път не съвсем, но важното е да опитваме и да бъдем с отворено мислене.

През последните месеци в Instagram започнах да събирам снимки с хаштаг #страницанаден. Напоследък покрай блога познати ме питат как да си изградят навици да четат, как да разберат дали една книга е тяхната книга, как да се върнат обратно към четенето като към хоби и алтернатива на други занимания. Ами истината е, че няма универсален верен отговор, но може да започнете със #страницанаден – една страница сутрин, докато си пиете кафето, на път в метрото или вечер преди сън. Струва си да се опита, а ако сте имали щастието да попаднете на точната книга, тогава ще станат #страницИнаден.

Тази година за пръв път бях на Панаир на книгата от страната на издателя. След като имах удоволствието да се присъединя към семейството на „Софтпрес“, разполагах с възможността да си говоря с различни читали за книги, да им давам моите препоръки, да им надувам главата колко прекрасна е „Моята история“ от Мишел Обама, да им отговарям на въпроси (включително къде могат да намерят книга, която не е на нашето издателство, защото вярвам, че да подкрепим и насърчим четенето е основната ни кауза). Панаирът беше изтощителен, но вече чакам пролетта и нямам търпение да преживея целия този книжен хаос отново 🙂

И да се върнем към темата за книгата на 2019-та. Ще се опитам да отлича фаворитите си за последните 12 месеца, кати ги разделя по категории:

Книгата, с която ще запомня 2019-та – „The Huntress“ от Кейт Куин.

Пожелавам си 2020г. да донесе още много нови и интересни заглавия, да събера смелост и да осъществя една книжна идея, която отлагам от много време, да изпълня и следващото си годишно предизвикателство.

You may also like

Leave a Comment