„Повярвай ми“ – Дж. П. Дилейни

by Хриси

Напоследък ми беше трудно да си намеря трилър, който да ми задържи вниманието до края. Ревниви жени, отмъстителни съпрузи, теории на конспирацията – хубаво, ама като прочетеш няколко такива, бързо се досещаш каква е развръзката в следващата книга и тръпката се губи. В един трилър търся винаги три неща – адреналин, мистерия и добро писане, и за щастие ги открих в „Повярвай ми“ от Дж. П. Дилейни.

„Повярвай ми“:

  • Автор: Дж. П. Дилейни
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 392
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Софтпрес

Клер пристига в САЩ с амбициите да развие актьорския си талант, но с всеки изминал ден кариерата й на сцена се отдалечава все повече и сякаш всичко е срещу нея. Визата й изтича, парите не стигат и единственият вариант да изплува и да практикува професията си на актриса, е да приеме необичайно предложение за работа. Възползвайки се от красотата и театралните си заложби, тя става примамка на адвокатска кантора, която цели да хване неверните съпрузи в изневяра и да събере реални доказателства за аферите им. Досега никой не е успял да устои на чара на Клер, но един ден всичко се обърква. Мишената й се оказва заподозрян мъж, обвинен в убийството на съпругата си. Нещо повече – профилът му пасва на сериен убиец, който се вдъхновява от мрачните стихове на Бодлер. Заподозреният Патрик Фоглър познава добре творчеството на поета. Задачата на Клер е да докаже вината му, като за целта трябва да го съблазни и да го примами да направи самопризнания. Но в един момент ролите се обръщат и възниква въпросът – кой е убиецът и кой е примамката?

Без да преувеличавам, „Повярвай ми“ е брилянтен психотрилър – гениален сюжет, изключителен стил, герои, които впечатляват и се помнят. Мрачен, напрегнат, загадъчен! Сюжетът е напълно непредсказуем – толкова е заплетен, включващ комплексни и до последния детайл изпипани образи, че до края на историята не можех да определя кой е убиецът и има ли положителен герой в историята. Всъщност истината се разкри последните десетина страници, което означава, че бях подложена на близо 400 страници мъчително напрежение.

Историята беше съвършено измислена. Първоначално създаваше впечатления, че ще е поредната книга за сериен убиец, но истината е, че авторът бягаше от клишето – като развитие на сюжетната линия, като композиция, като изграждане на образи. За разлика от „Момичето преди“ тук няма прескачане между минало и настояще, но има разиграни хипотетични ситуации, които допълнително замъгляват преценката на читателя, манипулират мнението му, без да усеща, допринасят за натрупването на напрежението и отлагането на кулминацията. Историята непрекъснато търпеше обрати – сякаш тя беше убиецът, който читателят гони, и когато е на косъм да го хване, той се изплъзваше. Всъщност цялата книга представляваше едно непрекъснато мисловно надиграване между автор и читател.

Дж. П. Дилейни получава моите адмирации и за проявена оригиналност. Много ми хареса как беше вплел поемите на Шарл Бодлер от „Цветята на злото“ в сюжета, инжектирайки от тяхната ексцентричност. Идеята, че грозното живее някъде в душата на човек и че мракът не може да бъде припознат от наивно вярващите в доброто идеално пасваше на „Повярвай ми“. Другият интересен елемент беше, че част от диалозите бяха представени като от сценарий на филм – само реплики, без допълнителни уточнения, така че интонацията, изражението или емоцията оставаха неясни, подвластни на въображението и усещането на читателя. Много хитър начин за манипулиране на преценката!

Към плюсовете прибавям и интересната интерпретация на темата за актьорската игра в живота и на сцената –  размиването на границите между реален и художествен образ, превръщането на хората в актьори и в ежедневието, възможността да бъдеш напълно себе си единствено, когато си намерил „сродната си душа“.

Историята обаче нямаше да е толкова добра, ако си нямаше водещ образ, който да те грабне от самото начало. Образът на Клер определено е различен – едновременно жертва и заподозрян, положителен и отрицателен герой. . Добра актриса или психически нестабилна жена, жертва на собствения си ум? Също толкова интересен беше образът на убиеца – как мисли и действа един социопат, как се изграждат профили на такъв тип хора, какво ги провокира и какво ги мотивира.

Накратко, „Повярвай ми“ от Дж. П. Дилейни е един от най-добрите трилъри, които съм чела. Впечатлява и увлича, оплита те в мрежите си, манипулира те и те прави част от една мисловна игра, в която ролите на печеливш и губещ вече са раздадени.

You may also like

Leave a Comment