Как трябва да изглежда домашната библиотека vs. как изглежда моята библиотека

by Хриси

Цицерон е казал, че стая без книги е като тяло без душа. Така че да ме прощава Мари Кондо, чиито организаторски умения много харесвам, но предложението й да държа у дома само 30 книги е абсолютно невалидно. Домашната библиотека на всеки книгохолик е неговото светилище – събраните стотици истории са негов съветник и приятел, вдъхват му вяра и надежда, носят му вдъхновение, превръщат се в повод за размисъл и самоанализ, играят ролята на огледало на душевното му състояние. Как изглежда обикновено една домашна библиотека и какво има в моята?

Как да подредим домашната библиотека?

Всеки книгохолик си има собствена система, според която подрежда домашната си библиотека. Независимо дали става дума за отделни рафтове, за цяла етажерка или за купчини, които трупаме по всяка свободна повърхност вкъщи, логика винаги има. Най-популярните начини за организация на книгите у дома са:

  • Подредени по азбучен ред – може да е според заглавието или името на автора. Предимството е, че много лесно се ориентираш къде да намериш книгата, която търсиш, а и този вариант създава усещането, че си като в големите библиотеки. Недостатъкът – ако обичате реда и симетрията, то трябва да се подготвите, че отделните формати на книгите може да не стоят визуално добре един до друг, ако са подредени по азбучен ред.
  • Подредени по цвят – това е метод, създаден специално за естести. Предимството – създава настроение и наистина изглежда изключително добре. Недостатъкът – ако не си спомняш какъв цвят е корицата на книгата, която търсиш, ще изгубиш известно време, докато я откриеш.
  • Подредени по височина – ред, дисциплина, симетрия и понякога тест дали страдате от обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Доста дълго време това бе един от най-предпочитаните методи за организация на домашната библиотека, но сега като че ли не може да задоволи нуждите на книгохолиците, които класифицират книгите по множество други показатели.
  • По жанр – методът, на който залагат книжарниците, е разпространен и в домашните библиотеки, защото е практичен и удобен. Нещо като златната среда – хем имаш някакъв водещ признак, по който се разпределят къде да стоят заглавията, хем не залагаш на прекалено строга подредба, а оставяш възможност за креативност (и допълване на бройките).

Как изглежда моята домашна библиотека?

Когато се нанасяхме в новия ни дом, още не бях съвсем ориентирана колко голяма библиотека искам или какъв тип да бъде (с отворени рафтове, кубче, висока етажерка), и реших, че ще действам поетапно, така че книгите сами да ме водят, а не аз тях. Освен това, когато си в апартамент, а не в къща, покупката на големи мебели изисква определена психическа нагласа, започнах плахо с няколко рафта над телевизора и една вертикална етажерка до дивана. И двете бързо се попълниха, затова добавих рафтове и в другите стаи – така книгите ми правят компания навсякъде у дома.

Проблемът е, че обичам книгите да дишат – не обичам да са натрупани от горе до долу на рафта, да се блъскат една друга, защото се страхуват, че някоя ще изпадне. Става ми клаустрофобично като ги гледам, а само си представям какво им е на тях – аз твърдо вярвам, че книгите имат душа, затова се отнасям с любов и уважение към всяка от тях. Обичам да има и разнообразие, затова сред тях да вмъквам други елементи – снимки, ароматни свещи, панери.

Така узря идеята, че се нуждая от голяма библиотека и въпреки че за някои позиционирането й бе нелогично, рисковано и съвсем не декораторско-съобразено-с-правилата-на-интериорния-дизайн решение, аз не съжалявам нито за миг, защото когато погледна към нея, се чувствам у дома.

Как е подредена моята домашна библиотека?

Ако си мислите, че като един съвестен книгохолик съм избрала някой от четирите варианта, за които ви разказвах преди малко, то трябва да ви разочаровам, защото в моята домашна библиотека (и в ума ми) думата „логика“ следва своя собствена дефиниция. Още преди години бях установила, че цветното подреждане по корици не работи при мен – изнервях се, докато сортирам книгите, защото някои нюанси не ми пасваха, трудно си откривах заглавията и много бързо реших, че ще търся естетика другаде. Същото важи и за организацията по азбучен ред – чувствах я прекалено строга и ограничаваща. Накрая се спрях на персонализирана версия на жанровото разпределение, или иначе казано – подреждам книгите по жанр, но само аз знам коя къде стои 😀 Причината – старая се да ги групирам също по издателства, по височина, но и по някакво лично усещане, което историята е оставила в мен.

На най-долния рафт на голямата библиотека стоят детските книги – така Малчо вкъщи може да си ги вади и разглежда, когато поиска. В неговата стая обаче има друга библиотека (едното прокудено от хола кубче), където държа детска литература, за която той е още малък, но се надявам след време да оцени.

Имам си един ред за романи в стил „Дамска проза“ – да не се бъркат с романтичните, защото те са друга категория. Един ред е отделен и за тийн романи, които си имат за съквартиранти няколкото фентъзи книги, които чета и харесвам. Най-горе държа „колекционерски“ издания – или иначе казано книгите, които може да не са ми настолно четиво, но държа да присъстват в библиотеката ми, защото ги смятам за културно наследство, което трябва да се предава на поколенията („Кратка история на Европа“, „Истории за лека нощ от момичета бунтарки“, два тома на приказките на Андерсен, „Български народни приказки“ и т.н.).

В библиотеката имам и рафт и половина за англоезична литература – микс от романи, някои исторически, други съвременна проза, тук-там някой трилър. Периодично допълвам колекцията и наистина ми е голяма слабост. Имам си отделен рафт и за трилъри и крими романи, но там влизат само подбрани заглавия – все пак мястото е ограничено. Един рафт имам за книги, които най-общо получават етикет „художествена литература“, но всъщност там са истории на герои, които са ме трогвали, разсмивали, разплаквали; в които съм открила послания и идеи, вдъхновение, смисъл. Там стоят заглавия като „Малки пожари навсякъде“, „Където пеят раците“, „Бьорнстад“, „Завръщане“.

В по-малките етажерки държа по един малък ред за историческите романи, които толкова обичам, и един за съвременни български автори – „Дом“ от Камелия Кучер, „Бал в Мулен Руж“ от Радостина Ангелова, „Камен и пиратите от 5г“ от Елена Павлова (нещо тук прави ли ви впечатление?). Имам си два реда за биографии и като цяло нехудожествена литература – тук са книгите, които служат за мотивация и вдъхновение. От другата страна на дивана стои етажерката с романтична литература – там съжителстват книгите на Колийн Хувър, Мия Шеридан, К.А. Тъкър, Фиона Макинтош, Сюзън Елизабет Филипс, Джули Джеймс, Е.Л.Джеймс, Силвия Дей.

Мечтая за голяма библиотека, където да сложа също любими класики, избрани български произведения, енциклопедии и речници, но има време. И тъй като постът вече стана доста дълъг, оставям за друг път купчината с натрупани книги за четене, които чакат ред да им обърна внимание. Ако ви е интересно, мога да ви разкажа и какво имам в електронния четец – там вече разполагам с (почти) неограничените възможности на виртуалното пространство, затова смело се развихрям.

You may also like

Leave a Comment