„Нулева година“ – Цветина Цолова

by Хриси

„Нулева година“ грабва вниманието както с необичайната си, магьосническа и доста симпатична корица, така и с провокативното си заглавие. Поговорката за любопитството и котката я знам, но това никога не ме е спирало да си пъхна главата в чувала (или в случая между страниците на книгата). За мой късмет това, което ме чакаше вътре, ми допадна.

„Нулева година“:

  • Автор: Цветина Цолова
  • Жанр: Разкази
  • Страници:160
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Асеневци

„Нулева година“ от Цветина Цолова ме заварва в ден, в който наистина ми се искаше да знам входа към някоя паралелна вселена и да мина през него, или просто да имах универсално дистанционно, на което да натискам бутони „пауза“ и „игнор“. Затова хуморът, въображението и историите на авторката ми послужиха като хапче, което лекува проблемите, като поне за момент ти помага да ги забравиш и те кара да се усмихнеш.

На пръв прочит „Нулева година“ звучи абсурдно, хаотично и напълно фантастично и точно това й е най-хубавото – в нея Цветина Цолова е дала воля на фантазиите си и така помага и на читателите да отворят съзнанието си и да развихрят въображението си. Ако се вгледате обаче, ще разберете, че авторката използва иронията и фантастичния елемент като прикритие, и реално коментира актуални въпроси от различно естество. Вместо да изнася сухи и скучновати тиради за философията на живота, тя е избрала един по-нестандартен подход. Именно заради абсурдите и смешките в отделните разкази, сюжетът е абсолютно непредвидим и това провокира още повече любопитството на читателя.

За какво всъщност се говори в „Нулева година“? 18 разказа (ако правилно съм ги изброила) ни запознават с различни герои – обикновени хора, на които им се случват необикновени неща. Чрез техните преживелици се коментират теми като приятелството и щастието да имаш някой, който да ти помогне да се измъкнеш от дупката, в която си затънал; любовта и нейните разнообразни форми и лица, както и фактът, че понякога може да е пред очите ти, а ти да не я забелязваш; свободата и изборът да бъдеш щастлив; тъгата като форма на контрастна терапия, на чийто фон изпъкват причините да се усмихваме; страхът от Смъртта или по-скоро от неизбежното й присъствие в човешките съдби; необходимостта да се вслушваме в собствения си глас дори за най-дребните неща.

Всеки разказ е различен и самостоятелен, затова сигурно ще има такива, които биха ви харесали повече. Моите любимци са „Нулева година“, „Смили се, Купидоне“, „Френската пекарна“ и „Погребална агенция за души“. Откъм стил на писане имах единични дребни забележки, най-вече при диалозите, но съм склонна да ги пренебрегна заради проявената оригиналност и смелостта да напишеш нещо толкова щуро и различно.

Накратко, „Нулева година“ от Цветина Цолова не е за всеки. Ако не харесвате по-нестандартния и артистичен подход, или  сте оперирани от чувство за хумор; ако въображението ви е в отпуска и не знаете кога ще се върне, тогава по-добре не посягайте към нея. Но ако не се страхувате да експериментирате, да се смеете и да се чувствате живи, тогава задължително дайте шанс на „Нулева година“.

You may also like

Leave a Comment