„Повелителката на конете“ е първият ми роман от Джоджо Мойс след поредицата за любимата ми Луиза Кларк. И макар засега „Все още аз“ да си ми остава фаворит, романът, който държа в ръцете си, съвсем не ме разочарова.
„Повелителката на конете“:
- Автор: Джоджо Мойс
- Жанр: Дамска проза
- Страници: 496
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 3
- Издателство: Хермес
14-годишната Сара е отраснала под грижите на нейния дядо – Анри Лашапел. От него тя наследява любовта към конете, таланта да общува с тях без думи, и под опитното му око развива таланта си на професионален ездач, като „рисува“ заедно с нейния кон Бу красиви фигури над арената. Преди много години Анри е бил член на елитна френска академия по езда, където малцина са имали шанса да попаднат, но заради голямата си любов той изоставя ездата и така и не успява да сбъдне мечтата си. Сега обаче Сара е твърдо решена да опита вместо него, въпреки крехката си възраст и липсата на подходящи условия за изпълнение на упражненията. Всичко това тя компенсира с желание и с любов към конете. Само че дядо й се разболява и Сара трябва да продължи сама по пътя към академията. Налага се да отиде в приемно семейство и така се озовава в дома на Наташа Маколи и нейния (почти бивш) съпруг Мак.
Наташа е уважаван и успешен адвокат, а Мак е талантлив фотограф. Въпреки голямата им любов бракът им постепенно започнал да се руши под натиска на нещастни обстоятелства и нереализирани мечти. И двамата мислили, че могат да загърбят чувствата си и да потърсят щастието другаде – извън пределите на техния дом, който така дълго са градили с внимание към всеки детайл. Но ето че се налага да споделят за кратко един покрив, преди да финализират развода си, а на всичкото отгоре се налага да се грижат за едно 14-годишно, своенравно и упорито момиче, което изчезва, без да казва къде отива.
Когато Мак и Наташа научават за таланта на Сара, те са готови да й подадат ръка, но и това не е достатъчно. Налага се Сара да се бори за голямата си мечта и да поеме на дълго пътуване с неизвестен край.
