„Съдбовен път“ – Кристин Хана

by Хриси

Кристин Хана е от онези автори, чиито романи водят към пристрастяване. Не може да започнеш нейна книга и да я оставиш по средата – четеш в малките часове, защото се вълнуваш как ще се развие историята, чувстваш героите близки и съпреживяваш всяка тяхна емоция. „Съдбовен път“ не прави изключение – ангажираща, въздействаща, интересна, с удоволствие се насладих на нейната компания.

„Съдбовен път“:

  • Автор: Кристин Хана
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 428
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Когато Лекси Бейл е настанена за пореден път в ново приемно семейство, тя не очаква нищо по-различно от досегашните разочарования. Само че този път леля й Ева е готова да я приеме не само в дома си, но и в сърцето си. Животът на Лекси се подрежда – тя намира сродна душа в лицето на новата си приятелка Мия и в името на гостоприемното и любящо семейство, което вижда в лицето на Фарадей, Лекси е готова да преглътне чувствата си към брата на Мия – Зак. Джуд Фарадей е щастлива, че дъщеря й най-после е открила момиче, с което да споделя своите страхове, тайни и мечти, и тя ще направи всичко необходимо, за да продължи да вижда усмивката на Мия, дори това да означава да игнорира влюбеното сърце на Зак. Когато Зак и Лекси не могат повече да крият чувствата си един към друг, животът изправя всички от семейство Фарадей пред изпитание, а Лекси губи всичко, което е имало значение за нея…

„Съдбовен път“ е от книгите, които умеят да грабват вниманието, при това не толкова заради образите, с които ни среща, колкото заради въпросите, които поставя пред читателя. Къде стои дългът към семейството спрямо любовта, кои са критериите, които те определят като добър приятел, като добър човек, как избираш дали да послушаш разума или сърцето, как да дадеш прошка, ако нещо ти изглежда непростимо?

„Съдбовен път“ не е като останалите любовни романи, в които двама души се срещат след години и намират отново пътя един към друг. Животът често е доста по-сложен и ни изправя пред избори и изпитания, чиито изход е несигурен – изпитва нашата воля, амбиция, лоялност, тества издръжливостта на сърцето. Именно по тази причина сюжетът в книгата е многопластов, комплексен, а действието се развива плавно, така че да разполагаме с време, за да опознаем главните герои, да ги съпоставим „преди“ и „след“ и така по-лесно да разберем тяхната гледна точка.

Всеки от образите е натоварен с различна мисия. Лекси се бори с предразсъдъците към произхода й, търси своето място сред обществото и се надява един ден да сбъдне най-голямото си желание – да има семейство, което я обича и подкрепя. Мия и Зак споделят неразрушима кръвна връзка, но когато става дума за бъдещето им и за формирането им като личности, какво означава тя – примка или опора? Джуд е героинята, на която най-силно симпатизирах, защото като майка разбирах нейните страхове. Всъщност, макар книгата да се води романтика, родителството беше сред водещите теми. Джуд олицетворява тревогите на всеки родител и въпреки че много пъти да не бях съгласна с изборите, които правеше, виждах кое я провокира – стремежът й да осигури на децата си щастие, стабилна среда, възможности. За контрола и за свободата, за доверието, за обичта, която може да е обсебваща, за вината и прошката, за мечтите и кошмарите на един родител – такава бе историята на Джуд.

До голяма степен „Съдбовен път“ разчита на контраста, за да изтъкне основните послания. Преди и след, любов и омраза, приятелство и предателство, доверие и лъжи, мечти и кошмари – непрекъснатите битки, които водим със себе си и с околните, са вплетени в сюжета на романа. Бяхме свидетели на диалога между юноши и възрастни, на разнопосочните им виждания за живота, който едните гледат през розовите очила, а други през лупа, обременени от опита, натрупан през годините. Кулминацията в първата част на книгата ни изправя пред тежка морална дилема, но истината никога не е проста и има много лица, затова като че ли така и не можем да отсъдим кой е виновният. За сметка на това втората част е по-сърцераздирателна, трогателна и драматична – тук обичта на майката към детето придобива други измерения, а идеята, че любовта лекува и най-дълбоките пукнатини в сърцето, е кодирана в отношенията между Зак и Лекси.

„Съдбовен път“ е и роман за забранената любов – онази, която е ограничена от морални, социални и каквито ви хрумне други норми, но и на която не може да се заповядва, не може да се контролира, която те бележи за цял живот. Неведнъж се случваше да се ядосвам на Зак заради поведението му, но се възхищавах на Лекси за куража и силата, които демонстрираше дори в най-невъзможните ситуации.

Накратко, „Съдбовен път“ от Кристин Хана е роман, подходящ за всеки читател. Увлекателен, затрогващ, емоционален, определено влиза в списъка ми с книжни препоръки за книгохолици.

You may also like

Leave a Comment