„Любов в стихове“ – Колийн Хувър

by Хриси

Не обичам да започвам ревю с цитат от книгата, но този път случаят е по-различен : „Не приемайте живота твърде сериозно. Зашлевете го през лицето, когато има нужда от един як удар. Присмивайте му се.“ Мили книгохолици, ще ви говоря за една много свидна за мен книга – „Любов в стихове“ от Колийн Хувър.

„Любов в стихове“:

  • Автор: Колийн Хувър
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 248
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ибис

Лейкън Коен е само на 18, а вече е преживяла толкова много за последните месеци – наскоро е погребала баща си, а сега помага на майка си в грижите за по-малкия й брат и се мести със семейството си на ново място, където не познава никого. Тогава Лейк среща Уил, който живее срещу тяхната къща и който успява да я разсмее и разсее от всичко, което й е на главата благодарение на чар, остроумие и неговото тайно оръжие – слам поезията. Въпреки че почти не се познават, между двамата се заражда силна връзка, която събужда искрицата надежда, че не всичко в този живот е толкова скапано, колкото изглежда. Лейкън и Уил хлътват до уши, без да си дават сметка за обстоятелствата, диктуващи ежедневието им. Обстоятелства, които могат да се окажат решаващи за техните взаимоотношения. 

Ясно е, че всяко книжно ревю съдържа значителна доза субективизъм. Обичам да говоря за книги, за истории, които са ме омагьосали, впечатлили, за герои, в които съм се влюбила, за романи, които са оформили читателя в мен. Към „Любов в стихове“ от Колийн Хувър обаче съм особено пристрастна, или може би е по-редно да кажа пристрастена – това беше първата книга, на която съм плакала толкова заради сладко-горчивия вкус, с който са подправени историите на любимата ми авторка. С „Любов в стихове“ разбрах, че има книги, които могат да ти влизат под кожата, да бъркат право в сърцето, да са едновременно романтични, красиви, но също меланхолични, тъжни и все пак някак освобождаващи. „Любов в стихове“ беше историята, която ме накара да преглътна срамежливостта ми и да пиша на Колийн просто за да й кажа, че в мое лице винаги ще има верен (по)читател. Това бе и първата хартиена книга от авторката, която купих специално, за да я виждам в библиотеката ми.

Поставяйте всичко под съмнение. Своята любов, религия, страстите си. Ако нямате въпроси, няма да получите и отговори“

Много е лесно да се потопиш в историята на Лейкън и Уил – засмукан от водовъртежа от думи, които разказват за красивите и грозните страни на живота, ти се поддаваш на емоцията и нямаш сили да се съпротивляваш, затова съпреживяваш всичко, което съдбата им поднася – и хубавото, и лошото, а както знаем, в реалността има и от двете. Един от най-силните козове на Колийн е, че умее да ни изненадва – вмъква разкрития и обрати, които изцяло променят перспективата и те оставят да се носиш сред океана от смесени чувства, които бушуват в теб. Гняв, тъга, вълнение, любов, примирение, надежда се разбиват като вълни. Разбиват и теб.

Иска ми се да можех да кажа, че „Любов в стихове“ е роман за тийнейджъри, имайки предвид, че главната героиня Лейкън е на 18, а Уил – на 21, но историята между тези две корици е твърде зряла, твърде обременена от проблемите на възрастните. В нея Колийн Хувър разказва за случаите, които те принуждават да пораснеш бързо, за изборите, които диктуват накъде да ни отведе животът, за рисковете, които си струва да поемем, за отговорностите, от които не можем да избягаме, за тайните, които ни се иска никога да не бяхме научавали. Няма съмнение, че „Любов в стихове“ е романтична история – такава, от която настръхваш от вълнение и очакване, и която те разтапя с всеки мил жест, с всяко признание. Роман за една забранена любов, която обаче вместо да товари двама влюбени с оковите на моралните норми и порядки, ги освобождава и помага на две сродни души да се намерят.

И разбира се, няма как да говорим за „Любов в стихове“, без да споменем увлечението на Колийн към поезията (което по-късно проличава и в други нейни книги). Слам поезията припомня, че не е задължително думите да се редят в рими, за да формират стихове; че модерната градска култура е отворена за нови форми на изкуство, които осигуряват сцена и вдъхновение на талантливи хора; че литературата освобождава и обогатява, като ти помага да изразиш най-точно всичко, което те вълнува. Че думите имат значение – как, пред кого и защо ги казваме.

Много е трудно да обобщиш „Любов в стихове“ от Колийн Хувър в няколко реда, но предполагам, че ако беше извадена от сборник със слам поезия, то тя би звучала така:

Любов.
Когато едно момче срещна едно момиче.
Вълнуваща, разтърсваща, истинска, плашеща, омагьосваща приказка,
в която финалът поставя и точка, и запетая, а историята свършва в безкрая.
Любов.
Когато едно момче спаси едно момиче, и то смее се, плаче, обича. Живее.
Любов.
Шепот, риск, наказание, обещание.
Избор.

You may also like

Leave a Comment