6 неща, които научих от „Тънкото изкуство да не ти пука“

by Хриси

Слушам за „Тънкото изкуство да не ти пука“ откакто е излязла. Книгата на Марк Менсън се превърна в абсолютен феномен и вече близо три години е сред най-продаваните заглавия сред нехудожествената литература. Доста дълго време удържах фронта и не посягах към нея, но истината е, че всеки, който не владее непукизма като умение, си мечтае да го усвои някой ден и да се свърши тая мъка най-после! Все още не съм убедена, че Марк Менсън е успял да ми предаде от суперсилите си, но пък ще ви разкажа за впечатленията си от книгата и за уроците, които научих от нея.

„Тънкото изкуство да не ти пука“:

  • Автор: Марк Менсън
  • Жанр: Нехудожествена литература
  • Страници: 224
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Хермес

„Тънкото изкуство да не ти пука“ е една доста различна self-help книга. За разлика от другите книги в този жанр, тук се избягва идеята за позитивното мислене, нещо повече – авторът тотално го отрича, тъй като смята, че създава илюзорни представи за света, които могат само да ни навредят. Фокусът пада върху предизвикателствата, с които се сблъскваме ежедневно и които просто трябва да приемем като част от живота, вместо да драматизираме всеки път, когато нещо не се случи както сме го очаквали. Марк Менсън разказва за философията на увлекателно и на достъпен език, като включва разнообразни примери, с които илюстрира тезата си. Допадна ми чувството му за хумор и нотките на самоирония, които се прокрадваха в някои глави. А това са уроците, които научих от книгата:

Приеми фактите такива, каквито са

В общи линии още от първите страници Марк Менсън дава да се разбере, че не подкрепя фалшивите илюзии и фантазьорството, защото ги намира за излишни. Според него ако нещо е писано да се случи, то ще стане, независимо колко пъти преди това сме се проваляли. Идеята да спреш да плуваш срещу течението и да се бориш определено е съблазнителна, защото освобождава от товара на отговорностите и очакванията, който сме свикнали да носим. Веднъж щом човек се научи да приема живота си такъв, какъвто е, фокусът му ще се измести и повече няма да страда за всичко, което си мисли, че му липсва.

Проблемите са константа, от която няма как да избягаш

Няма какво да се залъгваме – всеки си има проблеми и те никога не свършват. Всъщност, както самият Марк Менсън казва, проблемите са константа и често се самозахранват. Повечето хора си мислят, че всяко постижение върви ръка за ръка с удовлетворението от добре свършената работа, но забравят, че то носи нови проблеми. Така че е напълно безпредметно да си мечтаеш за безгрижен и спокоен живот, защото както казват, такова животно просто не съществува.

Подбирай си битките

В „Тънкото изкуство да не ти пука“ Марк Менсън говори доста за подреждане на приоритетите, така че да избираш за кое си заслужава да се бориш и да полагаш усилия, и кое е по-добре да си го спестиш. Авторът разделя ценностите на „добри“ и „лоши“. Първите са реалистични, социално-градивни, непосредствени, докато вторите са ирационални, деструктивни, ноконтролируеми. А за да подредиш ценностите си, трябва да си наясно с приоритетите си – така че преди да тръгнеш на война, изгради стратегия и виж кои битки си заслужава да водиш.

Колкото и отчайващо да е положението, винаги имаш избор

Човек винаги има избор – може да не е съвсем по вкуса му, да не касае ситуация, която е особено приятна, но в крайна сметка сам решава как да отреагира и как да продължи след нея. Дали ще се поддадеш на отчаянието, след като за пореден път гаджето те е зарязало, или ще се стегнеш и ще продължиш с живота си е въпрос на избор. Дали ще изпаднеш в депресия, защото си се провалил в работата, или ще си вземеш поука и ще внимаваш следващия път отново зависи само от теб. Изводът е, че колкото и отчавайщо да изглежда положението, винаги имаш право на избор, затова по-добре го използвай.

Съмнявай се и ще успееш

Марк Менсън със сигурност не е фен на идеята да се самонасърчаваш с мантри като „Вярвай в себе си!“ и „Ти можеш!“, защото ги намира за подвеждащи. Ами ако има причина да се съмняваш и ако реално не можеш, а се самозалъгваш? Според авторът на книгата съмнението е стъпка към самоусъвършенстването, защото те кара да четеш повече, да работиш повече и като цяло да бъдеш по-добър, за да си спокоен, че няма да се издъниш. Освен това е признак за кураж, защото означава, че човек е готов да излезе от зоната си на комфорт и да подложи на съмнение своята най-добра версия.

Да грешиш е най-нормалното

Страхът да не сбъркаш е най-нормалното, но и най-безмисленото нещо според Марк Менсън. Като цяло концепцията за правилно и грешно е доста абстрактна, защото невинаги знаем кой е верният отговор, но това не бива да ни спира да го търсим. Готовността да признаем, че някъде грешим, отваря възможности за развитие и промяна в по-добра посока. Провалът също рано или късно води до успех – обикновено тези, които са по-добри от други в дадена дисциплина, са натрупали опит от предишнни грешки, а не от случайни победи.

За финал оставям най-важния урок – просто да не ти пука. Да приемаш всяко предизвикателство или спънка като онова неприятно лекарство, което трябва да изпиеш, когато си болен, но знаеш, че рано или късно ще се почувстваш по-добре. Защото в крайна сметка всички знаем девиза „боли, следователно съществувам“ 🙂 

You may also like

Leave a Comment