„Разстоянието помежду ни“ от Кейси Уест е сърдечна, стопляща, откровена история за едно момиче, което се влюбва в едно момче. Двамата може да не си подхождат на теория, но кой се интересува сухарските факти, когато на практика сърцата им бият в синхрон.
„Разстоянието помежду ни“:
- Автор: Кейси Уест
- Жанр: Тийн, романтика, YA
- Страници: 216
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Емас
Кейман Мейърс работи в магазина на майка си и продава порцеланови кукли – скъпи играчки за колекционери със странни интереси. Покрай училището и отговорностите у дома Кейман няма време да се залъгва с илюзорни представи за любовта и бъдещето, но когато Ксандър се появява в магазина и превръща посещенията си в ритуал, надеждата се пробужда. Животът му е на светлинни години от този на Кейман – заради богатото си семейство и солидната си банкова сметка грижите му са от съвсем различно естество, но това не означава, че Ксандър не търси нещо истинско, неподправено, нещо, което не се купува с пари. И го открива – в остроумните коментари и красивите очи на едно момиче.
„Разстоянието помежду ни“ от Кейси Уест е приятен, разтоварващ тийн роман, който не е никак трудно да харесаш. Остроумна и забавна главна героиня, грижовен и симпатичен герой, който й партнира, хубава идея за сюжет и послание в комбинация с много добро изпълнение – Кейси Уест очевидно е открила точната формула на успеха и я поздравявам за това! Историята е увлекателна, романтична и точно толкова сладка, че да изкопчи от теб усмивка, дори и да се опитваш да устоиш на очарованието й.
Вероятно ще си кажете, че съм харесала романа заради любовната приказка на Кейман и Ксандър, но всъщност съвсем друго ми привлече вниманието. Когато си тийнейджър, хората ти завиждат за свободата и безгрижието на младежките ти години, но в същото време започват да те товарят с отговорности и избори, които трябва да направиш за бъдещето. Възникват един куп екзистенциални въпроси, на които често и възрастните нямат отговор, но очакват от теб да знаеш кой си и какво искаш от живота. Кое те прави щастлив, в какво си добър, на каква професия или кауза искаш да се посветиш – Ксандър и Кейман също си нямат идея, но затова пък са склонни да експериментират. Няма нищо лошо в това да не си сигурен по какъв път искаш да поемеш, особено на такъв етап от житейското ти пътуване, но пък не пречи да тръгнеш в една посока и, ако не ти хареса, да направиш завой.
Имаш толкова възможности, колкото си позволиш да имаш.“
Другата идея, с която ме спечели „Разстоянието помежду ни“, е свързана с класическия двубой богат-беден. Ксандър и Кейман не принадлежат към една и съща социална прослойка и независимо колко общо има помежду им, парите пораждат дистанция, която изглежда твърде голяма, за да бъде прескочена. Но до каква степен финансовото положение ни определя какви сме като личности? Какво са парите – ресурс или отличителен белег? И нима качества като лоялност, благородство и остър ум не са по-ценна валута в обменния курс на живота? Харесва ми, че Кейси Уест говори на по-младите читатели за тези въпроси, защото е важно да им се напомня, че е редно да впечатляваш не с дебелината на портфейла си, а с богатството на сърцето и ума.
С пари не се купува добро първо впечатление“
Стигаме и до романтичния аспект на историята. Много ми допадна, че връзката между Ксандър и Кейман тръгна от едно неочаквано приятелство и постепенно ескалира. Авторката пресъздава онова специално чувство, което човек изпитва, когато срещне своята половинка – този, когото търсиш първи в хубавите и лошите моменти. Героите се допълваха отлично и се насърчаваха взаимно да бъдат по-добри, а това е един от най-ценните уроци на любовта.
За финал ще споделя следното – преди време в друга книга главният герой много харесваше YA романи, въпреки че отдавна трябваше да ги е надраснал, но обясняваше, че между страниците им открива най-смислените съвети и послания, от които често възрастните се нуждаят повече. „Разстоянието помежду ни“ от Кейси Уест е един от тези примери.
