„Мрежата на Алис“ от Кейт Куин беше от онези книги, които заглеждах, но колебливо отминавах, докато един ден не реших, че твърде дълго време съм прекарала в изучаване на корицата й и може би е дошъл моментът да видя какво се крие зад нея. От тогава мина малко повече от година, но историята още живее в мен – все така истинска и въздействаща, а Кейт Куин се нареди сред имената на любимите ми автори.
„Мрежата на Алис“:
- Автор: Кейт Куин
- Жанр: Исторически
- Страници: 544
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2
- Издателство: Егмонт
1947г. Втората световна война е приключила, но за хората борбата за оцеляване продължава по друга форма – идва момент, когато трябва да се справят не само с окончателните финансови, но и емоционални загуби, които оставят много по-голяма дупка. Американската колежанка Шарли Сенклер е неомъжена, бременна и заставена от семейството си да елиминира „проблема“, за да не петни семейното име. Но тя използва заминаването й за клиника в Европа като шанс да се измъкне от тази невъзможна ситуация и може би да потърси единствения човек, на когото има доверие – братовчедка й Роз, която е изчезнала във Франция по време на войната. Следите я отвеждат до загадъчна жена на име Ив Гардинър. През 1915г. желанието на Ив да бъде активен участник във войната, а не страничен наблюдател на битката с врага, най-после се сбъдва и тя е вербувана от англичаните за техен шпионин. Заминава за окупираната от германците Франция и става част от мрежата на Алис, съставена от опитни жени шпиони, които предават ключова информация за плановете и военната стратегия на Германия. Играта се оказва по-опасна, отколкото Ив е предполагала. 30 години по-късно тя живее в изолация, разяждана от чувство за вина за нещо, което може би дори не е извършила. Какво се е случило с Ив и дали Шарли ще намери своите отговори?
„Мрежата на Алис“ е от онези книги, за които не бързаш да разказваш на всички веднага щом я приключиш. Иска ти се да я подържиш още малко само за себе си, не да не се разделяте още, да не я споделяш, а да си е твоето книжно съкровище. После обаче осъзнаваш, че е толкова добра, че би било изключително егоистично да не кажеш нищо за нея, защото за хубавите книги трябва да се говори! От увлекателната история до посланието за силата на жената и майсторското писане на Кейт Куин, „Мрежата на Алис“ е роман, който продължава да живее в читателското сърце дълго след като сте я завършили. Книга за лоялността и приятелството, за куража и жертвоготовността, за принципите и идеалите на достойния човек, за смелостта да се изправиш срещу демоните от миналото, за истината и справедливостта.
“There are two kinds of flowers when it comes to women,” Eve said. “The kind that sit safe in a beautiful vase, or the kind that survive in any conditions . . . even in evil. Lili was the latter. Which are you?”
Едно от най-големите предимства на „Мрежата на Алис“ е фактът, че е вдъхновена от действителни лица и събития. Ако писането на Кейт Куин и без това е достатъчно въздействащо, успявайки да пресъздаде атмосферата и да предаде емоцията на своите герои във всеки един момент, то тази подробност прави романа още по-завладяващ и интересен. В основата на сюжета са няколко много силни и вдъхновяващи женски образа, които впечатляват с остър ум, интиуция, с принципите и отдадеността си на една по-висша кауза и които дори в най-опасните и трудни моменти запазват самообладание и съхраняват борбения си дух и волята си. Читателят има възможност да усети тръпката и напрежението от играта на котка и мишка, в която Ив, Вайълет и Лили влизат в ролята на хищника, който дебне жертвата си. Комбинирайки тънкостите на шпионажа с деликатните и изкусителни качества, които само една привлекателна и уверена жена притежава, те се превръщат в опасно оръжие, което е способно да разкрие тайните на най-големия им враг.
“Hope was such a painful thing, far more painful than rage.”
Паралелно с историята на Ив Гардинър проследяваме и тази на Шарли Сенклер, която се развива няколко години по-късно. Именно там откриваме ключа към мистерията, която витае около образа на Ив. Историята на Шарли е една идея по-романтична и емоционална – в търсене на най-доверената си приятелка и своя братовчедка, героинята героинята й трябва да намери и своя път в живота, да разреши проблемите си и да прецени дали е готова отново да отвори сърцето си за любовта. Ако трябва да съм честна, главите, които разказваха за миналото на Ив, ми бяха в пъти по-интересни и въздействащи, но осъзнавам също, че гледната точка на Шарли балансираше темпото на историята, даваше още един поглед върху темата за приятелството и сестринството, вълнуваше по друг начин.
Що се отнася до стила на Кейт Куин – „Мрежата на Алис“ беше книгата, която ме накара да се влюбя в писането на авторката, чийто следващ роман, „The Huntress“, се превърна в една от най-любимите ми книги на всички времена. Кейт Куин умее да подава информацията на малки порции, така че вместо да засища любопитството ти, още повече да го разпалва. Редуването на гледните точки и на времевите периоди внасяше елемента на съспенс, който провокира още по-силно читателското внимание. Обожавах метафорите й за цветята и препратките й към поезията на Бодлер, която пасваше толкова добре на идеята за силата на жената, която разцъфва в една толкова грозна и бедна на любов среда.
„Мрежата на Алис“ от Кейт Куин безспорно е един от най-интересните исторически романи, на които съм попадала. История, която отдава нужното уважение и признание на жените, които също са водели своите битки по време на войната. Но ако войниците на фронта са използвали пронизващи куршуми, за да свалят мишените си, то ученичките на Алис Дюбоа са използвали острите си бодли, скрити под маската на нежната им красота.
