„Щастието е любимият ми цвят“ – Кристина Кунаг

by Хриси

„Щастието е любимият ми цвят“ от Кристина Кунаг ни изпраща в Ла Палма, Канарските острови, където някои отиват на почивка, но други са превърнали градчето в свой дом. Слънчеви дни, ухание на морски бриз, хора, които те обичат, и пухкав приятел, който да маха с опашка, щом те види – колко малко ни трябва понякога, за да бъдем щастливи!

„Щастието е любимият ми цвят“:

  • Автор: Кристина Кунаг
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 252
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ера

Юли е от хладния и доста по-мрачен в сравнение с Канарските острови Хамбург. Там е имала стабилна работа в застрахователна компания, която макар да е била достатъчна, за да й плаща сметките, не стигала, за да я направи шастлива. Така Юли решила да си събере багажа и да отседне за няколко месеца в Ла Палма, където на спокойствие да анализира ситуацията и да реши какво иска да прави с живота си. На острова тя среща Куин, който изглежда като нейна противоположност – винаги безупречно облечен, сериозен, затворен, при него цари ред. Но както Юли се нуждае от малко организация и стабилност, така на Куин му трябват малко повече импулсивност и емоция. Имат ли бъдеще двамата и как едно осиротяло куче ще се превърне в обединяващото звено между Юли и Куин?

Книгата „Щастието е любимият ми цвят“ от Кристина Кунаг е точно толкова позитивна, слънчева и зареждаща, колкото е и нейната корица и въпреки че е посветена на сериозни въпроси, свързани със стойността и различните форми на щастието, тя успява да предаде личната драма на героите по един много приятен интересен начин. Сърдечна, мила и романтична, историята увлича читателя както с проблемите в живота на Юли, така и покрай връзката й с нейния най-близък приятел на четири лапи.

Моето щастие беше плахо, вечно бягащо същество. Не знаех много за него. Знаех само, че е необходимо време, за да ми се явява понякога. Моето щастие не живееше в офис сгради, метровлакове и търговски центрове. То подаваше глава изпод прикритието си само когато достатъчно дълго оставах тиха и спокойна. То идваше независимо от желанието на околните да съм такава или онакава, да се съобразявам с обществото и с работодателите си. Да, аз настина вярвах, че щастието е въпрос на решение.“

Аз съм човек, който обича животните и макар да имам повече слабост към котките, харесвам истории за кучета и техните стопани. Вярвам, че както котката има някои качества, които никое друго животно не притежава, така и кучето има своите предимства на характера, които не можеш да откриеш при останалите домашни любимци. Всъщност именно контактът на Юли с четириногите сладури докосна слабото ми място и признавам, че до голяма степен ме вълнуваше повече съдбата на кучето Калида, отколкото романтичните отношения между главните герои. В много ситуации авторката ни припомня, че животните понякога ни разбират повече и от самите хора, че са чувствителни и раними същества, които имат душа, и подобно на нас, също се нуждаят от грижи и любов, а не просто от храна и подслон. Харесваше ми как Юли се отнасяше към всяко куче като към човек, като изтъкваше плюсовете и минусите на характера и избираше как да подходи към него в конкретните ситуации.

Въобразявах си, че пъстро опакованите пакетчета чай с многообещаващи имена наистина изпълняват обещанията си, затова си ги поръчвах направо от Германия. „Щастие“, „Душевен покой“, „Спокоен сън“ – засега не се получаваше, но аз бях упорита.“

Но да оставим любимците настрана, защото историята е посветена на търсенето на успешна формула за щастлив живот. Какво е щастие, има ли си мерна единица и как да определим дали сме щастливи? Юли до голяма степен отговаря на тези въпроси, след като открива, че има два варианта да изживее дните си – като се примирява с работа и ежедневие, които я депресират, или като избере сама как да прекарва времето си, игнорирайки очакванията и забележките, които близките й имат към нея. В книгата се говори много за отговорностите, с които са затрупани възрастните и които в един момент се превръщат в непосилен товар, който не може да се изтърпи, ако нямаш опора до себе си.

Всички хора постоянно търсят добър живот, но твърде малко знаят какво представлява“

Любовта присъстваше доста плахо в романа, тъй като не тя е на фокус, а по-скоро личностното израстване и осъзнаване, умението да се радваш и да цениш живота. И все пак беше интересно да се проследи как един толкова сериозен, подреден и отговорен човек като Куин започва връзка с една така хаотична, емоционална и импулсивна Юли. Колкото повече се влюбваха един в друг, толкова по-цветни ставаха дните им.

Да обобщим – ако обичате кучета, ако харесвате екзотични места, ако търсите романтична, но истинска, а не сладникава история, ако сте в търсене на собственото си щастие и не разполагате с отговорите – „Щастието е любимият ми цвят“ от Кристина Кунаг е универсалното решение.

You may also like

Leave a Comment