Какво прочетох през август 2019

by Хриси

Август може да е любим за някои, но определено не е моят месец. Докато чаках търпеливо времето да захладнее и да дойде любимият ми септември, се криех на сянка с книга в ръка. Ето какво прочетох този август.

„Хаштаг“ – Ремигиуш Мруз

„Хаштаг“ от Ремигиуш Мруз определено се оказа един по-различен трилър и успя да ме впечатли, тъй като комбинира увлекателен и заплетен сюжет, характерен за жанра, с теми от философски и социален характер. Мисля, че най-големият плюс е фактът, че авторът държи до последно читателя в напрежение и непрекъснато включва обрати и изненади в историята, като я прави непредсказуема и още по-интересна. Повече за „Хаштаг“ може да прочетете в подробното ревю в блога.

„Обяснения в омраза“ – Ви Кийланд и Пенелъпи Уорд

Много се зарадвах, че точно тази книга ще се появи на български, защото „Обяснения в омраза“ от Ви Кийланд и Пенелъпи Уорд ми беше изключително интересна и забавна. В блога има качено ревю за нея, но използвам месечния обзор, за да уточня нещо. Всеки читател на любовни романи има различен праг на търпимост към секси препратки и по-горещи сцени, както и различно чувство за хумор. Това, че аз намирам „Обяснения в омраза“ за комична и не чак толкова пикантна, си е лично мое мнение, което не налагам като абсолютно. Дали ще препоръчам книгата? Да, защото на мен ми харесва много. Дали ще ви хареса? Не мога да съм сигурна, зависи си от вас.

„Парфюмеристката от Монако“ – Хедър Уеб и Хейзъл Гейнър

Една наистина прекрасна книга, която комбинира романтична история и исторически факти. От една страна, „Парфюмеристката от Монако“ ни среща със Софи и Джеймс, които се влюбват, въпреки че любовта никак не им влиза в плановете. От друга, чрез тяхната любовна история четем за запознанството на Грейс Кели с принца на Монако, за зараждането на тяхната връзка и последвалата сватба. Освен това авторките ни вкарват зад кулисите, като ни показват как се приготвят опияняващи аромати, какво послание има всяко ухание и как трябва да комбинираш различните нотки в един парфюм. „Парфюмеристката от Монако“ от Хедър Уеб и Хейзъл Гейнър си има ревю в блога.

„Дива роза“ – Сюзън Елизабет Филипс

„Дива роза“ от Сюзън Елизабет Филипс е книгата, която въведе нов формат ревюта в блога, а именно – кратки. Така ще мога да споделям за истории, които са ми допаднали, но нямам какво толкова много да кажа за тях, че да пиша подробно ревю. Иначе в романа имаме една героиня, която определено ми хареса заради опърничавия й характер и острия й език. Кит наистина бе като роза – красива отвън, но с остри бодли, които е готова да използва, за да защити това, което обича най-силно.

„Само за ваканцията“ – Сю Муркрофт

Моята ваканция тази година мина под флага на неприятен вирус, прераснал в нещо като ангина. Така че да  ти се объркат плановете и очакванията за лятната почивка е концепция, която ми е добре известна. Може би затова ми допадна „Само за ваканцията“ от Сю Муркрофт, където всеки от членовете на едно семейство преживява своя лична драма, а Лия, която трябваше да е страничен наблюдател и подкрепа на сестра си в трудните моменти, се оказа в центъра на събитията и също бе пометена от емоционалната вихрушка. Повече за „Само за ваканцията“ от Сю Муркрофт може да прочетете в блога.

„Say You Still Love Me“ – К.А. Тъкър

Много време чаках новият роман на К.А. Тъкър, но си струваше. Лесно е да се влюбиш в „Say You Still Love Me“ – в носталгията по училищните лагери, по свободата на тийнейджърските години и първите любовни трепети, но и да се потопиш в историята на една любов, която най-после е съзряла и е готова да се бори и да поеме отговорностите, които често усложняват света на възрастните. Надявам се книгата да се появи на български, а дотогава може да прочетете повече за нея в блога.

„Лятната къща“ – Джени Хейл

Една стара вила на плажа, на която й предстои грандиозен ремонт. Една любов, която срещаш неочаквано и не можеш да се оттърсиш от нея. Една кутия с тайни, които са били държани в тъмното твърде дълго. „Лятната къща“ от Джени Хейл е чудесен роман за почивка и разпускане, който ще ви ангажира с увлекателна история, разказана с приятния и характерен стил на авторката. Книгата има кратко ревю в блога.

„Без резервации“ – Алис Стейнбах

Ако прочетете „Без резервации“ от Алис Стейнбах, има голяма вероятност да хванете „вируса на пътешественика“ – ще изпитате огромно желание да стегнете багажа и да посетите всички места, за които авторката разказва в мемоарите си, а повярвайте ми – тя разказва много убедително и вдъхновяващо. Париж, Лондон, Оксфорд, Милано, Рим, Тоскана – толкова прекрасни места и толкова много впечатлявания, срещи и преживявания има между страниците на „Без резервации“. Пожелавам си някой ден да си направя и аз едно такова пътешествие! Повече за книгата може да прочетете в ревюто в блога.

„Момичето, което някога познаваше“ – Трейси Гарвис Грейс

„Момичето, което някога познаваше“ от Трейси Гарвис Грейс е една по-специална романтична история за любовта, която получава втори шанс. Тук фокусът пада върху различните – върху хората, които не се вписват в рамките и ограниченията на обществото; които не умеят да лицемерничат и да се усмихват пред останалите, защото така е прието да правиш пред непознати, и които са истински, неподправени и в пъти по-смели от другите. Да бъдеш с такъв човек може да има своите предизвикателства, но да го обичаш – няма по-лесно от това! За историята на Аника и Джонатан може да научите малко повече от ревюто в блога.

„The Unhoneymooners“ – Кристина Лорен

Докато чаках да излезе на български нов роман от дуото Кристина Лорен, успях да прочета друга тяхна книга – ‘The Unhoneymooners“, за която също се надявам да се появи някой ден преведена. Романтична, забавна и много приятна – така определям „The Unhoneymooners“, като този път сюжетът включваше интрига, която правеше историята по-заплетена и интересна в сравнение с други книги, които съм чела от Кристина Лорен. Пуснала съм кратко ревю в блога, ако искате малко повече информация.

„Бий се или бягай“ – Саманта Йънг

След като за известно време се бях отдалечила от романите на Саманта Йънг, с удоволствие написах ревюто на „Бий се или бягай“, която ми припомни защо харесвам толкова авторката. Защото в книгите й срещам двойки, които ми се иска да не бяха само измислени. Защото с лекота успява да предаде тръпката от влюбването и химията между героите. Защото в историите й има някакво скрито послание – в случая е да не съдим хората по външния вид и да не се поддаваме на предразсъдъци. Още за „Бий се или бягай“ четете в блога.

Прочетох също „Things You Save in a Fire“ и „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж“ – скоро ще има и ревюта за тях в блога. Освен това отметнах ‘The Nickel Boys“, за която толкова се шумеше напоследък, но като че ли имах по-големи очаквания. Чета „Град на момичета“ от Елизабет Гилбърт и „Щастието е любимият ми цвят“ от Кристина Кунаг.

You may also like

Leave a Comment