„Само за ваканцията“ – Сю Муркрофт

by Хриси

Кога да четем книги за почивка и ваканция, ако не през лятната отпуска? Наваксвам с тематичните заглавия и така се спирам на „Само за ваканцията“ от Сю Муркрофт, която бързах да изчета не само защото скоро очакваме нов роман на български от нея, а защото съм убедена, че всеки може да открие по нещичко за себе си в книгата.

„Само за ваканцията“:

  • Автор: Сю Муркрофт
  • Жанр: Съвременна проза, романтика
  • Страници: 344
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Хермес

Лия е на 35 – необвързана, без деца, а скоро й предстои да започне нова работа. Харесва живота си такъв, какъвто е – без усложнения и драми. Но когато сестра й търси подкрепа и я моли да ги придружи със семейството й на лятната им ваканция във Франция, Лия е длъжна да спази сестринския кодекс и да приеме. Пък и тя обича племенниците си, както и те нея. Само че комбинацията от любовна интрига, развод, неочаквана бременност, един малък инцидент и шепа недоволни тийнейджъри се превръща в рецепта за кошмарна почивка и Лия е натоварена със задачата да удържи фронта, докато всички други бягат. Единственият лъч надежда е запознанството й с чаровния пилот на хеликоптер от съседния имот, който също си има куп проблеми на главата. Ще оцелее ли Лия в целия този хаос и какво ще я очаква в края на ваканцията?

„Само за ваканцията“ от Сю Муркрофт е специален поздрав за всички, които знаят какво е да ти се объркат плановете за почивка, а фантазиите за дългоочакваната отпуска да се разминат сериозно с реалността. Роман за сложните взаимоотношения в семейството, за подкрепата от близките и най-вече за отговорността да бъдеш родител – най-удовлетворяващата, но и най-изтощителната физически (често и емоционално) длъжност, за която почивен ден няма.

„Само за ваканцията“ не е съвсем типично ваканцинно четиво – приемам го по-скоро като разказ за нещата от живота, за абсурдните ситуации и семейни драми, които си мислим, че ги има само по филмите, но са реални и служат за вдъхновение на режисьори и сценаристи на комедии (че понякога и на ужаси). Предадена от различни гледни точки, историята коментира множество житейски ситуации и роли, които понякога сме принудени да приемем. Разказва какво е да си родител на тийнейджър – за търпението, доверието и разбирането, които са така необходими за двете страни, но и толкова трудно постижими. Говори също за връзката с роднините и за компромисите, които човек е склонен да направим в името на тяхното щастие.

Разбира се, става дума и за любов, която освен неочаквана, сладка и вълнуваща, носи друг вид отговорности и обещания, които хората не винаги успяват да спазят. Страхът от обвързване и горчивият опит от предишни връзки  не бяха чужди на главните герои, но по-важното е как избират да гледат на тях – дали да ги използват като спирачки всеки път, когато един флирт има потенциала да прерасне в нещо по-значимо, или да приемат, че са част от миналото, която няма работа в настоящето.

Мисля, че най-много ми хареса трансформацията, която образът на Лия претърпява. В началото тя беше забавната и готина леля, която всички обичат, но след като се наложи да заеме временно родителския пост, трябваше да се превърне в строг настройник, заради което децата започнаха да й пишат минуси. Доста хитро беше хрумването на авторката да включи и гледните точки на подрастващите с идеята да бъде чута и тяхната позиция, за да не бъдат възприемани като безгласни букви, чието мнение никой не зачита.

Признавам, че имаше моменти, когато драмата ми идваше в повече, но то и в живота е така. Искаше ми се авторката да беше вникнала по-дълбоко в разгледаните теми и проблеми, само че тогава романът нямаше да е с подчертано развлекателен и ваканционен характер, а щеше да отиде в друга категория.

Накратко, „Само за ваканцията“ от Сю Муркрофт е интересен миш-маш от романтика, драма и хумор. Припомня ни, че каквито и планове да си правим, накрая съдбата винаги може да се намеси и да ги обърка, но пък всяка ситуация си идва с плюсовете и минусите – по-добре да се фокусираме върху първото, вместо да проваляме напълно ваканцията. Все пак лятната отпуска е веднъж в годината.

You may also like

Leave a Comment