Честити 2 години, Хрисиландия!

by Хриси

Хрисиландия става на 2 години! Пиша това изречение и се усмихвам, защото наистина го приемам като малък празник. Нали се сещате как има хора, с които се познавате отскоро, но имате чувството, че сте били с тях цял живот – толкова добре сте се напаснали. Ето така приемам аз връзката си с блога – уж само 2 години, а сякаш са повече, сякаш винаги е бил част от мен.

Обичам да чета (duh!), обичам да говоря за книги, да срещам сродни души книгохолици, с които да въздишаме заедно по някоя история и да се надпреварваме в обясненията какво ни е харесало в нея. Колкото повече пораства блогът, толкова по-често ми се случва да се запознавам с други читатели, които са на лов за следващата си книга или просто искат да ми споделят за нещо интересно, което са прочели. Хрисиландия за мен се превърна не просто в книжен блог, а в малка общност, от която аз съм част – група хора, пристрастени към четенето и към хубавите книги, отворени за нови идеи, заредени с настроение. Хора, които не слагат етикети на историите, преди да са ги прочели, а са склонни да им дадат шанс.

Днес в поста си в Instagram споделих за доверието, което се изгражда между читател и автор. Тук обаче искам да благодаря за доверието, което читателите на блога са ми гласували на мен – за всичките пъти, когато сте посегнали към някоя книга, защото сте прочели мое ревю или сте ме попитали за мнение. Едва ли винаги съм оправдавала очакванията, все пак читателският вкус е разнолик и индивидуален, но самият факт, че сте обърнали внимание на думите ми, винаги ме трогва.

Когато направих блога, имах две основни цели. Едната бе да създам кътче, където да говоря за книгите, които на мен ми харесват и са ме впечатлили – виртуален читателски дневник без ключ и катинар, с избрани заглавия и снимки за цвят (образно казано). Другата беше да накарам някой, дори да е един човек, да влезе в книжарница или библиотека, да посегне към някоя книга, да си отдели 5 минути, за да се потопи в нея и да почете. Книгите са знания, нови светове, палитра от емоции, представят живота във всичките му нюанси. Не четете, защото е „модерно“ – не мисля, че четенето е излизало от мода. Четете именно заради онова неповторимо усещане, което човек изпитва, когато не може и не иска да откъсва очи от страниците на книгата. Пристрастяващо е!

За щастие моят книгохолизъм е неизлечим, затова аз ще продължа да ви разказвам какво съм прочела и какво искам да прочета, ще съм винаги на линия, ако искате да ме питате за някоя заглавие или просто да ми споделите впечатленията си от някоя история. Някой ден ще си направим #клубнакнигохолика, където без срам и неанонимно ще си разказваме за книгите, които подхранват нашата зависимост. А днес – днес ви пожелавам да ви е сладък денят като сладоледа, който смятам да изям довечера (лято е, тортите не са на мода!).

You may also like

Leave a Comment