„Lost Roses“ – Марта Хол Кели

by Хриси

„Люляковите момичета“ от Марта Хол Кели е една от най-препоръчваните от мен книги, затова когато научих, че авторката пише друга подобна, бях повече от ентусиазирана. Не беше лесно за „Lost Roses“ да стигне нивото, което предишната книга вече зададе – летвата беше вдигната много високо, но майсторското си писане, любовта на авторката към историята и необикновените женски образи, които изгражда, отново помогнаха на Марта Хол Кели да сътвори прекрасен исторически роман.

„Lost Roses“:

  • Автор: Марта Хол Кели
  • Жанр: Исторически роман
  • Страници: 448
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 3

Светът е на прага на Първата световна война. Американката Елиза Феридей се разделя със своята близка приятелка София Стрешнаева, братовчедка на царското семейство, без да знае, че няма да получи нито вест от нея през следващите няколко години. Докато Елиза търси начин да се свърже със София, тя посвещава живота си на близка до сърцето й кауза – да помогне на жените и децата от Русия, които са имигрирали в САЩ. Междувременно София преживява ужаса и последиците от Руската революция – откъсната от собственото си дете, тя трябва открие начин как да оцелее, но и как да си го върне обратно в прегръдките. Варинка скрива малкото момче, за което е трябвало да се грижи, с идеята да го предпази от болшевиките, но го обиква толкова силно, че това замъглява разсъдъка й и отказва да го върне на майка му. Освен това за пръв път в живота й тя е тази, която държи по-силната ръка. Пътищата на трите героини отново се пресичат – от Петербург и Ню Йорк те стигат до Париж, където трябва да бъде решена съдбата на всяка от тях. 

Още за сюжета на „Lost Roses“ от Марта Хол Кели може да прочетете в Media365

Напоследък стана модерно да излизат книги за Втората световна война – аз самата се превърнах в голяма почитателка на този тип романи, но истината е, че миналото е пълно с още много други разтърсващи събития, с лични истории, които трябва да бъдат разказани и чути. „Lost Roses“ ни връща във времето непосредствено преди избухването на Първата световна война, като разказът продължава и малко след нейния край, но този път авторката концентрира вниманието си върху политическата обстановка в Русия. Проследява събитията там, които съпровождат войната и които играят ключова роля за промените в облика на страната- за края на Руската империя, за раждането на първото комунистическо правителство в света, за екстремните и крайно жестоки виждания на болшевиките, за избиването на царското семейство, за революцията, боевете и протестите, които разединяват народа.

And keep to your reading. Men may leave, but books will always remain true.”

На фона на едно толкова динамично и размирно време проследяваме историите на три различни героини. София е роднина по кръвна линия и близка с царското семейство. Макар фамилията й да се ползва с облагите на руския елит, тя запазва човешко и сърдечно отношение към всеки, независимо от потеклото му, затова е толкова уважавана и обичана. В контраст на нейния образ стои този на Варинка – бедно селско момиче, което стои от другата страна на барикадата. Израснала е в мизерия, трябвало е да се бори за оцеляването си и това на своята майка, а мъжът, който живее в дома им, не пропуска възможност да я унизи или да й напомни, че животът им е в негови ръце. Елиза е американка – майка на Керълайн от „Люляковите момичета“, омъжена за заможен съпруг, тя среща София покрай познанството на мъжете им и двете стават близки приятелки. След като войната избухва и повлича крак, животът на трите героини се променя драстично.

“We call that guilt, dear. It’s the foundation of some of our most popular religions.”

„Lost Roses“ е история за куража, упоритостта и борбеността на една майка, за безрезервната й обич към нейното дете, която й дава сили многократно да опитва и да търси начин отново да се съберат. Роман за страховете и комплексите, които са способни да ни лишат от човешкото в нас, да ни превърнат в егоисти и да ни поведат по грешния път. Книга за приятелството – за лоялността, за подкрепата, за сестринството, за добротата и благородството, които в най-трудните моменти могат да ни служат като компас.

„Lost Roses“ изважда хората от рамките, в които обществото или историята са ги поставили, и ги показва съблечени от човешки предразсъдъци и материални преимущества. Маха им етикетите и тогава, лишени от своите „костюми“, виждаме техните сърца – някои са големи, широко отворени,верни на принципите и добродетелта, докато други са изпълнени с мрак и съмнения и рискуват завинаги да изгубят светлината. Марта Хол Кели за пореден път гради впечатляващи женски образи, които са доказателство за силата на една жена, която подобно на розите може да привлича с красотата си, но и да се отбранява с бодлите си.

Kept it alive since I left Russia.” Luba stroked a petal. “Poor lost roses. Like us, I suppose.”

Отново имаше изключителни метафори и прекрасен стил на писане от страна на авторката, която беше съхранила хронологията на събитията, но и беше успяла да  вмъкне обрати и вътрешни кулминации, които да поддържат напрежението и да оставят края непредсказуем.

Въпреки че не може да се мери с трагедията от концлагерите, за която четем в „Люляковите момичета“, „Lost Roses“ от Марта Хол Кели е не по-малко въздействаща и емоционална история, която издига в култ състраданието и човечността. Няма да ви разочарова!

You may also like

Leave a Comment