„Остани с мен“ – Айобами Адебайо

by Хриси

Миналата година, приблизително по това време, четох „Завръщане“ от Яа Джаси – книга, която човек дълго помни не само заради разкошната корица, но и заради историите, които открива между страниците й. Когато от издателство Orange Books обявиха, че ще издават роман от ранга на „Завръщане“, знаех, че повече информация не ми е необходима и че тази книга ще се чете. „Остани с мен“ от Айобами Адебайо е много различна от всичко, което сте чели до момента, по възможно най-хубавия, но и най-болезнен начин.

„Остани с мен“:

  • Автор: Айобами Адебайо
  • Жанр: Художествена литература, проза
  • Страници: 320
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Orange Books

Йежиде и Акин се влюбват в университета. Вярват, че в една двойка място за трети човек няма, затова отхвърлят полигамията. Любовта им е достатъчна. Но дали ще е достатъчно силна, за да пребори очакванията на роднините за наследник, собствените страхове, че си подвел половинката си, че ти самият не си достатъчен, че се проваляш? Йежиде и Акин се пречупват под оказания им натиск и приемат нов човек в дома си, но той вместо да разреши проблемите им, дълбае и прави раните още по-болезнени. Има ли изход ситуацията, в която са попаднали, и дали любовта винаги е равносилна на щастие?

„Остани с мен“ от Айобами Адебайо не е леко плажно четиво. Не е книга за релакс, нито е от онези, които може да прелистиш лежерно, докато си в отпуска и убиваш време. „Остани с мен“ изисква да й обърнеш внимание, да я изслушаш, да я изстрадаш и макар че сърцето се свива от болка, докато чете колко несправедлив може да е животът към главните герои, не можеш да се откъснеш от нея. Влязла ти е под кожата, а ти дори не си се съпротивлявал, защото когато една история е толкова добре предадена въпреки емоционалния багаж, с който е натоварена, е много лесно да й се отдадеш напълно, да я оцениш и да й отделиш специално място в библиотеката си.

Действието в „Остани с мен“ се развива в Нигерия, но темите, които Айобами Адебайо разглежда, не са толкова далечни и чужди, колкото си мислим. В книгата се говори много за брака и любовта – за доверието между двама души; за тайните и лъжите, които тровят човешките взаимоотношения; за изневярата не толкова като физически акт, колкото като резултат от едно предателство, емоционална бомба, която взривява сърцето ти и всичко, в което си вярвал. Може ли любовта да се пребори, не е ли твърде идеализирана представата ни, че тя има способността да поправи всичко? Тя, едната любов, изправена срещу тях – загубата, тъгата, самотата, скръбта, очакванията (чуждите и твоите).

„Ако бремето е твърде голямо и се задържи прекалено дълго, дори любовта се огъва, пропуква се, стига точката на пречупване и понякога се пречупва. Но дори когато е на хиляда парчета в краката ти, това не означава, че вече не е любов.“

„Остани с мен“ фокусира вниманието ни върху ролята на жената в Нигерия в края на 20-ти век, когато страната е подложена на множество политически сътресения и промени, а в обществото се получава разрив между модерно мислещото по-младо поколение и хората, следващи културните традиции и порядки, налагани години наред. Именно според вторите майчинството е най-важният критерии, който те определя като жена и който явно калкулира съпружеския ти дълг. И ако импотентността при мъжете може да бъде извинявана и маскирана зад воала на морала и уважението, които си длъжен да демонстрираш пред съпруга ти, то при жените място за отстъпление няма. Притисната в ъгъла, с най-голямата й мъка, насочена като оръжие към нея, Йежиде е принудена да изтърпи унижението и да признае провала си, като приеме чужд човек в дома си.

Прехапвах език, защото не исках да задавам въпроси. Не исках да задавам въпроси, защото не желаех да знам отговорите. Беше по-удобно да вярвам, че мъжът ми заслужава доверие; понякога да вярваш, е по-лесно, отколкото да се съмняваш.“

А кое всъщност е нещото, което те прави майка и прави ли те това повече жена? Като родител Йежиде преживява най-големите кошмари, най-ужасяващите страхове, остава парализирана от безсилието и болката. Това не означава, че спира да обича или че забравя, но с всеки удар на съдбата, тя губи частица от себе си. Плаках с нея – трудно е да не бъдеш съпричастен към историята й. Децата осмислят дните ни, отварят ни очите за света около нас и когато видиш един човек да се лута изгубено, не може да не му съчувстваш.

„Остани с мен“ е дебютен роман, изключително добре написан. Без заобикалки, без илюзии. Стилът е директен, стегнат, ударен, не спестява нищо и затова е толкова силен и въздействащ. Самият сюжет включваше някои наистина неочаквани обрати, които още повече те увличат и които правеха финала още по-непредсказуем.

„Остани с мен“ от Айобами Адебайо е от книгите, които не знаеш как да препоръчаш, но си убеден, че трябва да бъде прочетена от повече хора. Защото е стойностна, смислена, а това само по себе си я прави ценна находка в литературния океан от истории, в който плуваме.

You may also like

Leave a Comment