Какво прочетох през юни 2019

by Хриси

Юни определено беше тежък месец – отправи ми трудни предизвикателства, които ме изтощиха физически и емоционално. Спасение търсих между страниците на книгите, но и те, колкото и да се стараеха, понякога не успяваха да помогнат, затова списъкът ми този път не е толкова дълъг. Вярвам обаче, че след дъното идва моментът на изтласкването, така че гледам с позитивна нагласа към юли. А до тогава ето какво прочетох през юни 2019:

„Малкият парфюмериен магазин близо до Шанз-Елизе“ – Ребека Рейзин

Третата книга от парижката поредица на Ребека Рейзин се появи на български в края на май. Отново много приятна и разтоварваща история, която препоръчвам за лятно четиво на плажа. В нея се говори за любов, Париж и уханията, които се запечатват в съзнанието и в сърцата ни. „Малкият парфюмериен магазин близо до Шанз-Елизе“ е история за мечтите – старите и новите, и за смелостта да пуснеш миналото и да впериш поглед с надежда към бъдещето, където те очакват нови приключения и може би голямата ти любов.

„Колекционерът на желания“ – Мия Шеридан

Признавам, че четох „Колекционерът на желания“ преди известно време, когато излезе на английски (просто съм адски нетърпелива, когато става дума за любимите ми автори). Затова обаче много се вълнувах, когато разбрах, че излиза на български този месец, тъй като смятам, че това е една от най-добрите книги на Мия Шеридан. „Колекционерът на желания“ запазва характерния стил на авторката и романтичния сюжет, но добавя също щипка загадъчност чрез легендата, която е вплетена в романа. За пореден път авторката ни припомня, че любовта дава сила и ни прави по-добри. Още за „Колекционерът на желания“ може да прочетете в подробното ревю в блога.

„Където пеят раците“ – Дилия Оуенс

Повече такива книги трябва да има в съвременната литература! Книги, които да впечатляват с майсторски стил на писане, с интригуваща и добре изградена фабула, със сложни и запомнящи се образи, да въздействат и да предават емоцията, с която е напоена историята. „Където пеят раците“ от Дилия Оуенс е книга, която изисква повече търпение, но пък колкото повече напредваш, толкова по-обсебен ставаш от нея. Мнението ми за книгата може да прочетете в подробното ревю в блога, а в профила ми в media365 ще откриете повече информация за сюжета.

„Когато е наистина“ – Ерин Уот

Много сладка и приятна тийн история беше „Когато е наистина“ от дуото Ерин Уот. Увлекателна история, която затвърждава идеята, че в любовта място за преструвки не може да има и когато обичаш истински, това си личи. Коментираше се доста и темата за имиджа на звездите, манипулирането на информацията и как това, което виждаш по медиите и социалните мрежи, не винаги отговаря на истината за живота на популярните личности. Повече за „Когато е наистина“ от Ерин Уот може да научите в отделното ревю в блога.

„В любовта винаги става така“ – Диего Галдино

Книгите на Диего Галдино ми станаха слабост – нежни, чувствени и красиви истории за любовта и магията да се влюбиш. Мисля, че книгата за Жозефин и Лоренцо ми стана любима, но от издателство Кръгозор потвърдиха, че вече работят върху следващия роман от автора, така че ще видим дали някой ще я измести от първото място. „В любовта винаги става така“ е идеалното романтично четиво за лятната отпуска, така че не пропускайте да си я вземете, а в блога може да научите повече за нея.

„Lost Roses“ – Марта Хол Кели

Утре пускам ревюто на „Lost Roses“ от Марта Хол Кели, а до тогава ще трябва да се задоволите с краткия обзор тук. Авторката на „Люляковите момичета“ няма да ви разочарова и този път – отново ще ви срещне с впечатляващи женски образи, ще ви върне в смутните времена на Руската революция и Първата световна война. По време на Пролетния базар на книгата попитах хората на щанда на издателство Изток-Запад дали планират да издадат на български този роман, и те отговориха, че работят по въпроса, така че търпение. Очаквайте ревюто за книгата 🙂

„My Lovely Wife“ – Саманта Даунинг

Честно казано, не разбрах кога започнах да следя заглавията в секцията с трилъри, но от известно време насам задължително хвърлям по едно око за нещо ново и интересно. „My Lovely Wife“ от Саманта Даунинг беше една от най-препоръчваните книги във въпросния жанр и определено е нещо по-различно и достатъчно интригуващо, за да ти задържи вниманието до края. Накратко, разказва за едно семейство, което погледнато отстрани изглежда перфектно, а всъщност мъжът и жената са убийци и убиват, за да се преборят с рутината в брака им. Или поне ние така си мислим. Само че една по една телата на жертвите са открити и тогава възниква въпросът ще могат ли да се изплъзнат на полицията? Подробно за сюжета на книгата разказвам тук.

„This is going to hurt“ – Адам Кей

Никога не съм предполагала, че ще се забавлявам толкова с non-fiction история, и това е поредното доказателство, че не трябва да подхождаме с предубеждения към книгите. Адам Кей разказва за 6 години от живота си, които е прекарал като лекар. Малко преди да завърши обучението си и да стигне най-високото стъпало, той се отказва и спира да практикува. „This is going to hurt“ е история за предизвикателствата в лекарската професия, за отдадеността, за търпението и саможертвите, на които си готов, за да лекуваш хората, но вместо да залита по драматизма, Адам Кей използва чувството си за хумор и ни споделя някои от най-смешните и нелепи ситуации, в които е попадал. Още за сюжета на книгата може да прочетете тук.

В момента завършвам „Остани с мен“ от Айобами Адебайо (много силна книга) и ме очаква една купчина с нови заглавия, които за съжаление пренебрегнах последните дни, но смятам постепенно да ги отметна, така че ще ви държа в течение. 

You may also like

Leave a Comment