„В любовта винаги става така“ – Диего Галдино

by Хриси

Харесвам книгите на Диего Галдино, защото представят любовта в най-нежната и красива светлина. „В любовта винаги става така“ е третият преведен на български негов роман и този път имах щастието лично да се срещна с Диего и да чуя какво мисли той за живота и ролята на любовта в него.

„В любовта винаги става така“:

  • Автор: Диего Галдино
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 215
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2 водещи
  • Издателство: Кръгозор

Животът на Жозефин Понти не е особено лесен. Въпреки че е дъщеря на богато семейство, тя е израснала без майка, а заболяването й, заради което заспива неконтролируемо на най-необичайни места, често й пречи да изживее и да се наслади пълноценно на всеки миг. Едно странно и неочаквано обаждане по телефона от Рим променя завинаги Жозефин – стари тайни изплуват от миналото и вече няма връщане назад. Младата жена е твърдо решена да замине за италианската столица и да намери отговори на многото си въпроси, без да предполага, че ако веднъж отидеш в Рим, оставяш сърцето си там завинаги.

Опитът ми като читател на романтична литература ми е показал, че напоследък за любов пишат по-често жени и значително по-рядко мъже. Изисква се определен усет, повече емоционалност, по-деликатен изказ и известна доза идеализъм, за да повярваш наистина в силата на тази чувствена стихия. Диего Галдино разполага с тези качества и макар той сам да се е парил от любовта, вярва, че човек трябва да се бори за нея и да полага грижи, или както той каза – „да поддържа пламъка жив“. „В любовта винаги става така“ е още една негова книга, която ни убеждава, че когато сърцето се влюби, то не подлежи на контрол, а разумът е безсилен пред неговите пориви. Романът се обявява против предразсъдъците и ограниченията и гледа на любовта като на лекарство, изпратено от съдбата – антидот за тъгата и меланхолията, които срещаме в живота.

Никога не трябва да забравяме, че животът е ценност, и си струва човек да се опитва да му се радва възможно най-много.“

„В любовта винаги става така“ е необикновена история, която разказва за последиците от една семейна драма и въпреки че обстоятелствата са малко по-необичайни, героите са завладяни от чисто човешки емоции. Четем както за обичта между братя и сестри, така и за връзката между деца и родители, за загубата на близък човек, за наследството, което оставяме след себе си, за вероятността да се влюбиш, когато най-малко очакваш. Любов и болка се римуват, се казва в романа, и историята на Жозефин и Лоренцо е доказателството, че както във филмите, така и в реалността животът понякога е низ от върхове и спадове.

Семействата, дори тези, които на пръв поглед са сплотени и щастливи, крият понякога неразгадаеми тайни.“

Отново ще се влюбите в героите на Диего Галдино, защото както в предишните му романи, и тук те са по-чувствителни, по-деликатни натури, много естествени, симпатични и интересни. Виждаме Лоренцо както като грижовен брат, обичан син и верен приятел, така и като галантен и много чаровен мъж, на който трудно можеш да устоиш. Самият Диего Галдино твърди, че главните мъжки образи в романите му отразяват неговото виждане за това как трябва да се държи един мъж към една жена и най-вече към своята любима. Жозефин определено е любопитен образ заради рядкото й заболяване, но тя пък ни учи, че трябва да извличаме максимума от всяка ситуация, да се наслаждаваме на всеки миг, защото той е уникален и неповторим.

 

-Звучи банално, но мисля, че ще се влюбя в този град. – Да се влюбиш, никога не е банално.“

За пореден път главен герой в книгата на Диего Галдино е и Рим, чиято древна красота е способна да покори сърцето на всеки турист. Още по-хубаво е, когато успееш да видиш града през очите на някой местен, така че той да ти разкаже интересни легенди и да ти покаже места, които не присъстват в списъка с топ забележителности, но са омагьосващи именно заради усещането за уединение, което носят.

В живота понякога, както и в любовта, всеки е това, което иска да бъде.“

И за финал не мога да пропусна да спомена, че много харесвам стила на писане на Диего Галдино – включва множество сравнения и прекрасни метафори, изказът му е много изразителен и поетичен, а в романа имаше и препратки към различни филми, което също ми се стори любопитен елемент.

Съдбата им ги бе събрала сега, защото в края на краищата с любовта винаги става така: когато дойде, човек вече не може да си представи липсата й. Какъв е бил светът преди? Съществувал ли е?“

Накратко. „В любовта винаги става така“ е още една чувствена и романтична история от Диего Галдино, която си заслужава читателското внимание. Ако още не сте чели негова книга, препоръчвам ви да започнете с тази и след нея да преминете към „Сутрешно кафе в Рим“ и „Вечерно кафе в Рим“.

You may also like

Leave a Comment