„Убийството е всичко“ – Антъни Хоровиц

by Хриси

Не чета често криминални романи. Някои са ми твърде предсказуеми и съответно ми доскучават, други пък имат хубав замисъл, но доста слабо изпълнение, а на трети просто не харесвам героите, затова в някакъв момент ги изоставям. С „Убийството е всичко“ от Антъни Хоровиц нямах нито един от изброените проблеми и откровено казано се изненадах, колко добре си паснахме с книгата.

„Убийството е всичко“:

  • Автор: Антъни Хоровиц
  • Жанр: Криминален
  • Страници: 352
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Еднорог

Антъни Хоровиц е преуспял сценарист и писател. Освен че се е заел със следващата си книга, той се надява да работи в киното с имена като Стивън Спилбърг и Питър Джаксън и е на косъм да го постигне. Накратко, да приеме предложението на бившия полицай Даниъл Хоторн и да пише за неговите разследвания въобще не трябва да му е приоритет, още повече като знае колко странен и груб може да е детективът. Обаче нещо в убийството, което Хоторн разследва, провокира интереса на Хоровиц и той също иска да разкрие мистерията около смъртта на жената, която е намерена убита няколко часа, след като е поръчала собственото си погребение. Как обаче да напишеш книга, докато самият ти си въвлечен в смъртоносна игра с опасен убиец?

Както самият Антъни Хоровиц изтъква в книгата си (макар и не буквално), да проявиш оригиналност в криминален роман е труднопостижимо и рядко срещано явление напоследък. Познати образи и сходни сюжетни линии заливат този жанр, затова той явно е приел за своя мисия да предложи нещо различно и интересно на читателите. Справил се е повече от отлично със задачата, като е съчетал художествена измислица с реални факти и е комбинирал методологията на детективски роман с есеестичните разсъждения на един писател, който е имал (не)щастието да участва лично в разкриването на загадката.

„Убийството е всичко“ изненадва още с първите страници, като ни прави свидетели на необичаен казус – жертвата, за чието убийство се разказва в романа, организира сама погребението си само 6 часа, преди някой да сложи край на живота й. Веднъж спечелил вниманието на читателите, Антъни Хоровиц няма никакво намерение да го пуска, затова с майсторска прецизност на добър детектив и отличен писател той изгражда заплетен сюжет, в който напрежение и мистерия не липсват. Историята върви динамично, прави резки завои и неочаквани обрати и макар да подхвърля някоя друга следа, отговорът на ключовия въпрос, „кой е убиецът“, остава неясен, въпреки скоростта, с която се приближаваме към финала. И така почти до самия край.

Ако бях седнал да напиша свой роман за мистериозно убийство, не бих избрал за главен герой човек като Хоторн. Вярвам, че на света вече има предостатъчно бели, навъсени детективи на средна възраст и щях да се опитам да измисля нещо по-необичайно. Сляп детектив, детектив-пияница, детектив с обсесивно-компулсивно разстройство, детектив ясновидец… вече има по един от всеки вид, но защо не детектив с всичките тези качества едновременно?

Много харесах романа, но има две неща, които наистина ме спечелиха. Първото е идеята да съчетаеш перспективата на писателя с тази на неговия герой. Сякаш те канят на частно, вип представление и ти споделят тайни от кухнята, свързани със сценария и режисурата – как се пише подобен роман, какво вълнува автора, какви въпроси задава, как решава кое да сподели и кое да запази за себе си като информация. Доста хитър, но и смел ход от страна на Хоровиц да бъде едновременно автор и герой в историята, защото така се намира от двете страни на барикадата – нещо, което не се среща често в литературата.

Стана ми любопитно, че Хоторн го нарече „сър“. Веднага забелязах, че се държи много по-различно, когато разговаря със свидетели или заподозрени, или с някой, който би могъл да му помогне с разследването. Колкото повече го опознавах, толкова повече се убеждавах, че го прави нарочно. Хората сваляха гарда си, когато разговаряха с него. Нямаха представа що за човек е, нито за това, че просто чакаше подходящия момент, за да им направи дисекция. За него учтивостта беше като хирургическа маска – нещо, което си слагаше, преди да
извади скалпела си.“

И макар биографичният елемент да беше добра примамка, няма какво да се лъжем, детектив Хоторн е звездата в романа. Дава вид на уж типичен герой за криминалния жанр – мрачен, загадъчен, директен и не особено тактичен, обаче наблюдателен, с остър ум, бързи реакции и добри намерения. Но детектив Даниъл Хоторн си е чудак, има си своите странности и това го прави привлекателен и запомнящ се образ, на който си склонен да простиш някой друг груб коментар. Ставаме свидетели на едно необичайно приятелство между него и Хоровиц и като че ли колкото мистерията около убийството, толкова и загадката покрай тази неочаквана дружба ни провокират да четем и да търсим отговори.

„Убийството е всичко“ съчетава класическа мистерия в стил Агата Кристи с оригинален и запомнящ се персонаж в стил Шерлок Холмс ги смесва с таланта и доброто писане на своя автор Антъни Хоровиц. Резултатът е роман, който не ви се иска да свършвате.

You may also like

Leave a Comment