„Слънцето също е звезда“ – Никола Юн

by Хриси

Сигурно съм последния човек, който не е чел „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн, но пък бързо си взимам бележка и поправям грешката. Посегнах към книгата, провокирана рекламата за предстоящата й екранизация, и след като я прочетох, мога само да кажа, че е история, която напълно заслужава вниманието и суетата на големия екран.

„Слънцето също е звезда“:

  • Автор: Никола Юн
  • Жанр: тийн, романтика, YA
  • Страници: 292
  • Година на издаване: 2017
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Ибис

Наташа е момиче, което вярва в науката и фактите, а не в любовта и случайностите. Семейството й е от Ямайка и последните години пребивава нелегално в Щатите, но след като е разкрито от властите, трябва да бъде депортирано. На Наташа й остават 12 часа, през които да намери начин как да остане тук, така че да се влюби по никакъв начин не й влиза в списъка със задачи за деня. Дейниъл е по-малкият син на родители с южнокорейски произход. Натоварен с техните очаквания за успехи в образованието, той трябва да се яви на интервю за прием в „Йейл“ и да следва медицина там. А душата му копнее да бъде поет и да не живее по свои правила. Двамата имат само един ден, но той е достатъчен, за да ги промени завинаги.

Емпирично доказуем факт: този роман е супер, затова се подгответе за ревю с много възклицателни!

Споделяйте ги тези неща, хора! За съжаление колкото и да следя заглавията по книжарниците, все се случва да изпусна някоя изключителна книга и след време да ме е яд, че не съм попаднала по-рано на нея. „Слънцето също е звезда“ от Никола Юн е новият ми любим Young Adult роман и има всичко, което харесвам в една книга – от темите, които засяга, до симпатичните герои, химията помежду им и стила на писане на авторката, не бих променила нищо в него! Сърдечен, затрогващ, топъл. Интересен, завладяващ, магичен. Идиличен, романтичен, реалистичен. Забавен, оригинален, смислен. 12 прилагателни, които по мое мнение описват максимално точно „Слънцето също е звезда“, но за да изпитате онова вълшебно чувство, с което ви оставя книгата, ви съветвам да вземете пример от главната героиня, да подходите научно и лично да се убедите в изключителността на историята на Наташа и Дейниъл, като я прочетете.

Ще се опитам да сглобя хаоса от възклицателни в главата ми и да обобщя с какво толкова ме впечатли сюжетът. Първо, хареса ми, че книгата е многоаспектна. В нея се говореше за вярата, за науката, за Вселената и за човешкия микросвят. Единият от героите се доверяваше на фактите, другият търсеше потвърждение от инстинктите си, но и двамата се опитваха да разгадаят философията на живота по свой начин. Съдбата присъстваше като главно действащо лице, което често се намесваше и объркваше плановете им. Понякога беше за добро, друг път не съвсем, но по важното е, че Никола Юн не спираше да ни пита какво всъщност е Съдбата – дали животът ни е предопределен от висша сила, която не можем да контролираме, или пък е резултат от серия взети решения, които правим неволно всеки ден?

Животът е твърде дълъг, за да го прекараш, правейки нещо, към което си безразличен.“

Хареса ми, че като книга от жанра Young Adult, „Слънцето също е звезда“ провокираше читателите да разсъждават върху въпроса какво всъщност искат от живота? За какво мечтаем, какви са целите ни и дали те се припокриват с очакванията, които семействата и приятелите ни имат? Сигурно е твърде романтично да си мислим, че бъдещето принадлежи само и единствено на нас, при положение, че е натоварено с отговорностите, които всеки възрастен е принуден да носи… И все пак Дейниъл с право казва, че животът е твърде дълъг, за да правиш всеки ден нещо, което не обичаш. До каква степен трябва да се вслушваме в разума и до каква в сърцето, когато избираме как да живеем занапред?

За живота на имигрантите, за връзката между деца и родители и разликите в поколенията, за лукса да бъдеш спонтанен и импулсивен, както и един куп любопитни, научни факти, които се опитват да обяснят мисленето на хората – всичко това присъстваше в „Слънцето също е звезда“. Но в основата на сюжета стоеше любовта и аз харесах всяко от лицата, с които бе представена тя.

Те се целуват отново и отново. Когато най-сетне се откъснат един от друг, знаят нещо ново. Знаят, че дължината на един ден е променлива и че не можеш да предвидиш края от началото. Знаят, че любовта променя всичко, непрекъснато. Това е смисълът на любовта.“

Какво е необходимо, за да се влюбиш? Регулиране на нивата на определени хормони, подходяща среда, обстоятелства, които обясняват и предопределят поведението на участващите в „любовния експеримент“, няколко точно зададени въпроса и споделен миг на близост. Ако трябваше да се обясни научно, сигурно дефиницията щеше да включва някои от тези точки. Но всъщност влюбването е да не можеш да откъснеш очи от нея; да ти даде якето си, когато види, че ти е станало хладно; да те разсмива и да те провокира; да се чувстваш у дома си в прегръдката му. Не мога да ви опиша с думи колко яко беше чувството да съм свидетел на всички онези етапи на влюбването, през които минаха Наташа и Дейниъл, на моментите, когато различните им възгледи се пресякоха и се получи експлозия, от която се роди тяхната любов. Тяхната малка-голяма Вселена!

„Слънцето също е звезда“ от Никола Юн е една от най-красивите и най-смислени книги, които съм чела! История за малките жестове, които рисуват голямата картина! За търпението да изчакаш да дойде твоето време! За любовта от първи, втори и пореден поглед!

You may also like

Leave a Comment