„Когато напуснахме Куба“ – Шанел Клийтън

by Хриси

„Когато напуснахме Куба“ от Шанел Клийтън беше едно от заглавията, които нетърпеливо очаквах да се появят през първата половина на 2019-та. Любов, драма и политически интриги се завихрят в един динамичен и емоционален сюжет, а в центъра на събитията е една необикновена жена, която покорява сърца.

„Когато напуснахме Куба“:

  • Автор: Шанел Клийтън
  • Жанр: Исторически, романтика
  • Страници: 304
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Анишър (Егмонт)

Заради Кубинската революция, семейство Перес е принудено да потърси убежище в САЩ. Макар да са се устроили добре и постепенно да си проправят обратно път в обществото, Куба остава завинаги в сърцата им. Беатрис Перес не може да загърби миналото си и копнее по живота, който са изгубили. Вербувана от ЦРУ, тя трябва да използва красотата си, за да се вмъкне в кръга от приближени на Фидел Кастро и да съдейства на властите за неговото елиминиране. Към политическите интриги, в които е въвлечена Беатрис, прибавяме и тайната й любовна афера с обвързан американски сенатор, която може да срине репутацията и на двамата. Може ли Беатрис да се измъкне невредима и да запази сърцето си цяло?

Когато четох „Догодина в Хавана“ от Шанел Клийтън, бях привлечена от трогателната история на едно семейство, което е било откъснато от корените му, на една млада жена, която е решила да изпълни последното желание на баба си, и с интерес четох какво се е случило в Куба по време на революцията в края на 50-те години на миналия век. И все пак, колкото и увлекателно да разказваше авторката, погледът ми шареше из страниците и търсеше някаква информация за загадъчната Беатрис Перес – сестра на Елиса от първата книга. Беатрис не може да бъде второстепенен образ и това ми беше ясно още тогава, затова се зарадвах, когато научих, че и тя ще получи възможност да разкаже своята история.

I have little use for false modesty these days; if you’re not going to fight for yourself, who will?“

„Когато напуснахме Куба“ се развива няколко месеца, след като семейство Перес е успяло да намери убежище в САЩ. Докато останалите членове на семейството се опитват да изградят наново живота си и да си подсигурят бъдещето, Беатрис все още гледа назад към миналото, изпълнена с носталгия по Куба и със скръб от загубата на брат си.

If I’m going to have regrets in this life, I’d rather them be for the chances I took and not the opportunities I let slip away.“

Беатрис Перес е ядрото на романа – без нейния магнетизъм, без силното й присъствие, без борбената й натура нямаше да има история, която да четем. Тя е образ, който провокира и привлича вниманието. Дръзка, смела, независима, Беатрис отдавна е надраснала порядките на своето време, старите морални разбирания на рода си, не се вълнува от хорското мнение и чува само един глас – този на сърцето си. Когато влезе в стаята, всички погледи са в нея. Може да има всеки, когото поиска, но по ирония на съдбата се влюбва в единствения, който не може да й отвърне открито на чувствата й.

Има един очарователен романтизъм в „Когато напуснахме Куба“, и не говоря за любовната нишка. В книгата става дума за идеалите, зад които заставаш, как оставаш верен на принципите и на разбиранията си, на спомените и стремежите си, когато разумът ти подсказва едно, а сърцето иска друго. Беатрис иска да има справедливост, да отмъсти за брат си, да върне златните години на семейството си. Именно затова се възползва от сложната политическа обстановка в страната, от крехките взаимоотношения между САЩ и Куба в периода на Студената война, и приема да играе ролята на шпионин. Колкото повече се приближава към Куба и към плана си, толкова повече се отдалечава от любимия си. Разкъсвана между любовта и дълга, Беатрис знае, че трябва да остане вярна единствено на себе си, ако иска да изживее живота си без съжаления.

Историята има силен емоционален заряд – гняв, презрение, тъга се редуват със страст, вълнение и любов. Напрежението се покачва допълнително покрай интригата в романа, свързана с политическите игри и схеми, в които попада и Беатрис. Историческите факти са примесени умело с художествената измислица, така че крайният резултат да представлява добре нарисувана картина на Куба от 60-те години и на нейните емигранти в САЩ.

Харесах „Когато напуснахме Куба“ една идея повече – беше ми по-интересна, по-въздействаща и въпреки че политиката отново играеше важна роля в сюжета, все пак този път фокусът беше повече върху личната история. Ако харесвате книги със силни женски образи, тогава задължително не подминавайте тази!

You may also like

Leave a Comment