„Плажът на мечтите“ – Серхио Бамбарен

by Хриси

„Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен е публикувана за пръв път преди повече от 20 години, но вярвайте ми, всяка  дума в нея е актуална днес и ще бъде актуална след още 20 години. Защото темата за мечтите и за свободата да бъдеш щастлив е неизчерпаема и защото колкото повече ние, хората, се развиваме, толкова по-често трябва да ни се напомня колко малко ни е нужно, за да се усмихнем.

„Плажът на мечтите“:

  • Автор: Серхио Бамбарен
  • Жанр: Съвременна проза, Философия
  • Страници: 108
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Световна библиотека

Джон Уилямс е успял в работата си, кара скъпа кола, има красива къща и като цяло смята, че се радва на хубав живот. Тогава защо има усещането, че нещо му липсва? Какво би могло да бъде то? Срещите с един непознат на плажа, могат да му помогнат да открие отговорите на своите въпроси.

Малка книга, която разказва голямата история за живота – така бих описала „Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен. Много приятен и лек за четене разказ, който успява да те увлече и да те понесе на едно философско пътешествие, по време на което читателят (пре)открива забравени истини за щастието и какво е необходимо, за да се чувстваш удовлетворен от себе си и от това, което имаш. История за вредния навик на хората да искат и да се стремят към още, без да поглеждат към всичко, което са натрупали.

Първоначално бях малко скептично настроена към книгата, защото философската тематика не е точно моето нещо. Аз съм човек, който вярва, че всеки има право да бъде щастлив по свой начин, а не по начина, по който хората очакват от него, и няма нужда да бъде поучаван. И може би точно затова „Плажът на мечтите“ ме изненада така приятно – оказа се, че с автора споделяме едно мнение по темата. След това продължих да чета с любопитство и ми хареса чувството на спокойствие и хармония, с които ме зареждаха думите на Бамбарен.

Книгата проследява пътя на промяната и осъзнаването, който извървява един средностатистически човек, какъвто е главният герой Уилямс, докато достигне онази точка от своето пътуване, която да го накара да направи пауза и да установи, че най-после се е научил да живее живота си пълноценно. Историята му цели да отвлече вниманието на читателя от материалния свят и да го фокусира върху истински стойностните неща, като често ни припомня, че понякога може да си много богат, а да се чувстваш самотен, изоставен и нещастен, или пък да си беден, но да умееш да цениш и да се наслаждаваш на малките радости – тези, които не се купуват с пари.

„Плажът на мечтите“ изглежда по различен начин в очите на отделния читател – буквално и преносно, защото както споменах, всеки тълкува щастието според собствените си разбирания. Не намирам за редно да давам оценка на такъв тип книга, но държа да отбележа, че цялостното ми впечатление от нея остана положително. Реших обаче, че мога да споделя с вас 7 цитата, които ме докоснаха най-силно:

„Плажът на мечтите. Така наричаше той онова вълшебно място на света, където живееш, заедно с мечтите си, в една ръждясала барака.“

„Това, което е най-добро за мен, не е задължително да е най-добро за вас.“

„Ние се натоварваме толкова много, за да успеем, че превръщаме щастието в поредното нещо, което трябва да притежаваме. Затова го преследваме и го приравняваме към богатството и успеха, без да съзнаваме, че богатите и успешните не са непременно щастливи.“

„Това, че не можете да докажете нещо, не означава непременно, че то не е вярно.“

Наистина, господин Уилямс, както вече сте открили, бъдещето идва много бързо, каквото и да направите. И тогава осъзнавате колко е важно да имате време да живеете.“

„Щастието, подобно на добродетелта, е само по себе си отплата. То живее в сърцето и никъде другаде.“

Няма нищо лошо в това да имаш правила, които да следващ; проблемът е там, че веднъж започнем ли да се подчиняваме на прекалено много правила, забравяме да използваме собствената си преценка. Вече не се вслушваме в онова, което се опитва да ни каже сърцето.“

 

You may also like

Leave a Comment