Какво прочетох през април 2019

by Хриси

Април се оказа доста разнообразен откъм книжни находки. Последните четири седмици излязоха някои заглавия, които наистина чаках с нетърпение. Други пък ме зареждаха с настроение, усмивки и ме мотивираха да се целя високо. Ето какво прочетох през април.

„The Huntress“ – Кейт Куин

Започвам с книгата, която до момента е абсолютният ми фаворит за 2019-та. Кейт Куин е магьосница – има невъобразим талант да изгражда завладяващ сюжет, магнетични образи, от които не можеш да откъснеш очи, да пише изразително, въздействащо, красиво и да те оставя без думи. За „The Huntress“ ви разказвам подробно в отделно ревю, но бързам да споделя, че в списъка с предстоящи заглавия от Егмонт забелязах предишната й книга, „The Alice Network“, която също намирам за абсолютен шедьовър, и нямам търпение да ви разкажа за нея.

„Мама“ – Елен Делфорж

Може би една от книгите, които са ме докосвали най-силно, е „Мама“ от Елен Делфорж с илюстрации на Кантен Гребан. С малко думи авторите на това книжно съкровище ни представят магията да бъдеш майка – говорят ни за отговорностите, тревогите, радостта. Говорят ни за онази обич, която извира единствено от майчиното сърце. Включени са различни фази – от момента, в който разбираш, че ще ставаш родител, до този, в който осъзнаваш, че детето ти е пораснало. Повече за книгата споделям в отделно ревю.

„Атлас на щастието“ – Хелън Ръсел

С огромно удоволствие прочетох „Атлас на щастието“ от Хелън Ръсел – много зареждащо ми подейства! Беше ми интересно да видя как живеят хората по света, какво ги прави щастливи, как се справят с ежедневните проблеми и успяват да запазят усмивката на лицето си. Отделно, книгата има прекрасно оформление и красиви, цветни илюстрации, а авторката пише с много приятно чувство за хумор. В блога споделям 5 урока, които научих от „Атлас на щастието„.

„Огън на леда“ – Мариана Запата

Щастлива съм, че издателство Ибис решиха да ни зарадват с „Огън на леда“ от Мариана Запата, защото книгата наистина си заслужава високите оценки. Сигурна съм, че повечето ще посегнат към нея с идеята да се потопят в увлекателен любовен роман, но истината е, че „Огън на леда“ е много повече от поредната романтика. В нея се говори за труда, който полагаш в името на целите ти, за упоритостта и борбения дух, за мечтите и как никога не трябва да се отказваш от тях. Фигурното пързаляне е бонус, който прави четенето на „Огън на леда“ още по-приятно.

„The Mister“ – Е. Л. Джеймс

Никога не съм крила, че съм чела трилогията „50 нюанса сиво“ и харесвам авторката. Не казвам, че написаното е някакъв литературен шедьовър, но ми беше интересно, беше дръзко и ако превъзмогнеш предразсъдъците, със сигурност ще намериш нещо в нея. Много ми се искаше да харесам и „The Mister“, но книгата ме остави със смесени чувства. Е.Л. Джеймс е променила драстично стила си на писане, но не това беше проблемът, а по-скоро фактът, че така и не усетих химията между главните герои. Още за книгата разказвам в блога.

„Да дочакаш утрото“ – Лиз Мъри

Първоначално подходих доста плахо и скептично към „Да дочакаш утрото“ от Лиз Мъри, защото не бях сигурна, че книгата е точно мой тип, но пък взехме, че се харесахме. Трогателна, но и доста тежка история за едно момиче, което е успяло да оцелее в семейство от наркомани, в среда, в която да имаш покрив над главата си, се е приемало за лукс. Макар на моменти да беше малко мрачна, все пак намирам „Да дочакаш утрото“ и за силно мотивиращ разказ, който те убеждава, че стига да има желание, има и начин – да се пребориш с нормите, предразсъдъците, статуквото.

„Винаги“ – Сара Джио

Положителното ми впечатление за Сара Джио се затвърди, след като прочетох „Винаги“ – емоционална, романтична история, в която съдбата дава втори шанс на една двойка. Разказ за любовта, която винаги намира начин, но и за човешкото в нас, за подадената ръка, за милосърдието и емпатията. Красиво написана, с увлекателен и разчупен сюжет, „Винаги“ от Сара Джио е подходяща за всички читатели-романтици.

„Необичайните заподозрени“ – Доминик Карильо

Дебютният ми роман този месец – „Необичайните заподозрени“ от Доминик Карильо. Приятно странна, забавна и интригуваща история за едно необичайно приятелство между 89-годишния Кърт и 14-годишната Ния. След като пътищата им се пресичат, плановете за живота и на двамата се променят драстично. И макар накрая да поемат в различни посоки, срещата им оставя траен отпечатък в сърцата им. Повече за „Необичайните заподозрени“ разказвам в отделно ревю в блога.

„Eleanor and Grey“ – Brittainy C. Cherry

Отдавна не ми се беше случвало да плача на книга, но при „Eleanor and Grey“ беше неизбежно. Бях сигурна, че Brittainy C.Cherry няма да ме разочарова – новата й книга е една от най-добрите, които някога е писала, и ако харесвате истории в стил Колийн Хувър и Мия Шеридан, значи задължително трябва да прочетете и тази. Разказва за едно момче и едно момиче, толкова различни и все пак близки, които се влюбват като ученици, но сложни житейски обстоятелства ги разделят – без лоши чувства, само с тъга, че не им е дошло времето. Срещат се отново след години, пораснали и променени – отново обстоятелствата ги събират, но да открият пътя обратно един към друг не е толкова лесно. Наистина много красива история, на която ако трябваше да дам оценка, то тя щеше да е 10.

„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ – Вероник Масиежак

Нали ви споменах, че този месец явно съм се настроила за позитивни истории – такава е „Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ от Вероник Масиежак. Авторката има интересен стил на писане и представя един по-различен прочит на темата за позитивното мислене. Сюжетът е увлекателен, а още по-хубавото е, че докато главната героиня изпълнява предизвикателствата, с помощта на които търси своя път към щастието, читателят също може да следва стъпките с нея и да изгради собствения си профил. Повече за книгата разказвам в блога.

„Плажът на мечтите“ – Серхио Бамбарен

И като говорим за търсенето на щастието, „Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен е още една книга, която фокусира вниманието върху истински стойностните неща в живота. На теория главният герой, Джон Уилямс, има всичко – пари, социален статус, уважението на колегите си, но като че ли богатството не му стига да бъде щастлив. Нещо липсва – няма ги хармонията и спокойствието, за които толкова копнее. Докато един ден не среща странен, но добронамерен човек, който му отваря очите. Още за „Плажът на мечтите“ от Серхио Бамбарен ще четете тези дни в блога.

„Когато напуснахме Куба“ – Шанел Клийтън

Много харесах „Догодина в Хавана“ от Шанел Клийтън, но през цялото време исках да науча нещо повече за една от второстепенните героини и ето, че най-после дойде този момент. „Когато напуснахме Куба“ ни среща с Беатрис, сестра на Елиса Перес от предишния роман. Жена, след която всички се обръщат, която сама повежда битките си и която умело защитава идеали и убежденията си. Жена с разбито сърце, която цял живот е обичало само един мъж – неподходящият. Очаквайте ревю!

 

You may also like

Leave a Comment