„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ – Вероник Масиежак

by Хриси

„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ са думи, които сами по себе си ти действат вдъхновяващо и позитивно. Когато ги видиш върху толкова ярка и интересна корица, просто знаеш, че ще си паснете с книгата. Ето така се срещнах с Ема и с удоволствие проследих нейното вълнуващо пътуване към щастието.

„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“:

  • Автор: Вероник Масиежак
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 272
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ера

Ема води сутрешния блок в популярно парижко радио и е оставила работата си изцяло да я погълне – няма време за любимите си занимания, вечер се прибира късно, изморена, а сутрин едва събира енергия да стане от леглото и да се захване с новата порция задачи. Още по-лошото – като че ли никой не оценява усилията й. Един от ангажиментите й в такъв напрегнат ден е интервю с популярен писател – интересна личност, която успява да повлияе на Ема и да я убеди да се включи в новия му проект, свързан с бъдещата му книга. Журналистката приема предложението и с всяка следваща стъпка става все по-уверена и все по-сигурна какво иска от живота. Макар никога да не знае какво ще е следващото предизвикателство на писателя, едно е сигурно – след края на експеримента Ема вече няма да е същата.

„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ от Вероник Масиежак е от онези книги, които ти влизат под кожата и оставят траен отпечатък в сърцето ти, карат те да си промениш отношението към живота, без дори да усетиш, че го правят. Позитивна история, която те зарежда с усмивки, добро настроение и вдъхновение, мотивира те да преследваш целите и щастието си, без да се съобразяваш с хорското мнение и чуждите очаквания. Подтиква те да елиминираш всички ограничения, които сам си налагаш и които ти пречат да изпиташ онова вълнуващо чувство, че си жив, тук и сега, и можеш да постигнеш всичко, което искаш.

Четейки историята на Ема, започнах да се питам да не би случайно да сме се срещали някога – образът й е толкова правдоподобен и плътен и в доста отношения ми напомняше на мен самата (най-вече в отстъпчивостта и компромисите, които правеше). Ема е в позиция в работата, в която много хора се намират днес – претоварва се, време за почивка никога не остава, пренебрегва любимите си занимания заради задачите, с които се е нагърбила. Всичко това постепенно й се отразява – умората се натрупва, човек се отпуска и се превръща в една доста по-мрачна версия на себе си. И в този момент Ема има късмета да се срещне с вдъхновяваща личност, чиято нова книга може да промени философията й за живота. А още по-хубавото е, че и ние, читателите, имаме възможност да се включим в този експеримент.

Колкото повече сме обичани и обичаме, толкова повече може да обичаме и да бъдем обичани“

„Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ има наистина оригинален и различен подход към темата за позитивното мислене, търсенето на щастието и постигането на пълна хармония със света. Използва практични и полезни съвети, характерни за self-help книгите, както и някои техники и методи в психологията, които ще откриете в този тип литература, но ги вплита в увлекателен сюжет, който само един добре написан художествен роман може да ти предостави. Хареса ми, че тонът беше приятелски, а не назидателен, както и че Ема, подобно на всеки нормален човек, изпитваше колебания, когато правеше някои от задачите, чувстваше се неуверена, но постепенно придоби смелост и резултатите бяха налице. Вдъхновява те да опиташ и ти – щом тя може, теб какво те спира.

Благодарността ни позволява да променим гледната си точка към живота така, че да виждаме по-добрата му страна и, упражнявайки се, накрая забелязваме само тази действителност. Тогава си даваме сметка, че щастието е тук, съвсем близо до нас…Не става дума за това, че трябва да се забравят житейските трудности. Не. Обаче, ако гледаме на живота с положителна нагласа, това ще ни позволи да се нагодим по-бързо към изпитанията, които може да срещнем. Щастието в крайна сметка е просто въпрос на избор…“

Посланията на Вероник Масиежак са нещото, което наистина ме накара да се влюбя в книгата. Говореше се за надпреварата с времето, в която сме всеки ден и как всъщност може сами да си наложим да забавим темпото; за грижите, които трябва да полагаме за себе си, за самооценката и чувството на благодарност, с което трябва да се възнаграждаваме; за смелостта да изразяваме желанията си и да се стремим да ги изпълняваме, колкото и невероятно да звучат; за емоционалния багаж, с който се товарим и който всъщност ни пречи да бъдем свободни и щастливи. Авторката ни припомня, че няма причина да чакаме щастието да дойде – по-добре да бъдем щастливи тук и сега, да оценяваме момента, защото животът е един и място и време за съжаления няма. Хареса ми, че ни показва как да прилагаме техниката за позитивното мислене, като се учим да гледаме от положителната страна на нещата, колкото и зле да изглеждат отстрани, защото така избираме да изхвърлим негативизма от ежедневието ни. Може би най-любопитна ми се стори тезата за любовта и нейните езици – как хората може да се обичат, но да не се разбират, защото имат различни подходи и изразяват чувствата си по специфичен начин.

Пак се отплеснах, но това ми е навик, когато говоря за хубави книги. Въодушевлението от книжната находка, ентусиазмът от прочетеното, извлечената поука, усмивката след последната страница – все неща, за които искам да разкажа и които напълно съответстват на ефекта, който „Не чакай да отминат бурите, научи се да танцуваш в дъжда“ имаше върху мен като читател.

You may also like

Leave a Comment