„Необичайните заподозрени“ – Доминик Карильо

by Хриси

Като студентка всяка седмица пътувах с влак и колкото и да се оплаквах от състоянието на българските железници, истината е, че там ставаш неволен свидетел/ слушател на някои от най-интересните истории. Именно във влака се срещат и главните герои от „Необичайните заподозрени“ от Доминик Карильо – тази съществена подробност ме подтикна да стана част от тяхното приключение.

„Необичайните заподозрени“:

  • Автор: Доминик Карильо
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 196
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Сиела

Ния е на 14 години – дошло й е до гуша от безразличието на родителите й, а и тъкмо е срещнала любовта, когато се е наложило да се разделят и сега някакво момиче иска да й отнеме любимия. Ако има нещо, което Ния е научила от любимата си книга, „Граф Монте Кристо“, то това е колко сладко е да планираш отмъщението си. Планът на Ния включва да избяга от вкъщи и да се качи на влак, с който да стигне до Берлин. По пътя обаче всичко се обърква. Във влака тя  се запознава с Кърт – 89-годишен старец, който се е отправил на едно последно пътуване. Между двамата се заражда приятелство, което ще промени плановете на всеки от тях. 

„Необичайните заподозрени“ от Доминик Карильо е приятна, сърдечна история, написана с чувство за хумор и с мъдростта на различните възрасти. С нея авторът ни изпраща на едно любопитно приключение с влак до Берлин, по време на което ще станем свидетели едновременно на раждането на едно приятелство, на убийство и на надпревара с времето в търсене на отговори за живота, любовта, отмъщението, старостта.  Историята е динамична, увлекателна и леко странна, в което всъщност се крие нейният чар.

Това, което ти смяташ за недостатък, другите може да го смятат за нещо прекрасно“

„Необичайните заподозрени“ ни среща с двама на пръв поглед несъвместими персонажа – 89-годишния Кърт и 14-годишната Ния. Заради голямата разлика във възрастта се очаква да нямат нищо общо, но реално се оказва, че не са толкова далечни. Кърт е самотник, който не намира смисъл да живее – без своята любима Мария, без вдъхновението за романите си, без ясна цел, той си мисли, че е достигнал края на своя път. Трябва му някой като Ния, която с младежката си лудост, богатата си фантазия и тийнейджърските си проблеми да зареди дните му с адреналин и да му покаже, че все още има с какво да бъде полезен на света. Самата тя е объркано момиче, което копнее да бъде обичано и обгрижвано, да получи вниманието, което родителите не са й дали. Погледът й върху живота е по детски наивен и по юношески драматичен и макар да няма натрупания житейски опит на Кърт, Ния разполага със свободата и безгрижието на младостта, които правят всичко толкова по-цветно, вълнуващо и интересно.

Доминик Карильо редуваше гледните точки на двамата герои – докато Кърт влизаше в ролята си на учител, който те напътства в правилната посока, Ния забавляваше с любовните си премеждия. Като всеки подрастващ тя беше склонна да преувеличава – в нейните очи проблемите й бяха колосални и донякъде това е вярно, защото познанията й за живота те първа се разрастваха. Тя идеализираше обекта на своите чувства и вярваше, че знае всичко за любовта, а реално получаваше едва първия си урок по разбито сърце. В контраст на нейните вълнения стояха спокойствието и мъдростта на човек, който вече е минал по пътя й. Двамата се допълваха отлично и може би затова толкова бързо успяха да се доверят един на друг и да се сприятелят.

Когато сме деца, да дори и аз бях някога дете, се възхищаваме на родителите си…Боготворим ги, защото са по-големи от самия живот. Предпазват ни и ни хранят. Знаят всичко и са безгрешни като боговете. После стигаме до втората фаза, когато сме тийнейджъри и виждаме, че родителите ни не знаят всичко, могат да бъдат прекалено предпазливи, да грешат или да са досадни, затова после ги обвиняваме, че са ни разочаровали, и отиваме да търсим нови идоли. Тази фаза може да трае десетилетия, но накрая се стига до третата: прошка. Щом станеш възрастен и вече имаш деца, разбираш колко труден е животът, че да си родител, е сложно и че всички имаме своите недостатъци и проблеми.“

Напрежението покрай преследването от полицията, вдъхновяващите препратки от класика, каквато е „Граф Монте Кристо“, отлично изградените диалози между героите – всички те допринасят за интригуващия сюжет на  „Необичайните заподозрени“.

Накратко, ако ви се чете нещо оригинално, различно, забавно и любопитно, тогава смело може да посегнете към „Необичайните заподозрени“ от Доминик Карильо. Лично мен Ния ме изпрати на едно пътуване назад във времето, когато човек е склонен да вярва, че първите му любовни трепети карат Земята да се върти, а историите от литературата услужливо подклаждат тази негова теория 😀

You may also like

Leave a Comment