„The Mister“ – Е.Л. Джеймс

by Хриси

Обикновено отношението към Е.Л. Джеймс е в двете крайности – едни ще я оплюят и заклеймят като човека, отворил кутията на Пандора с романа си „50 нюанса сиво“, други ще се обявят за нейни защитници и ще подкрепят дързостта й. Аз съм някъде по средата – виждам и плюсовете, и минусите на писането й. Не крия, че ми беше много любопитно да видя как се е справила с първия си самостоятелен роман, в който г-н Грей няма роля. Към резултата подхождам със смесени чувства, но пък не съжалявам, че дадох шанс.

„The Mister“:

  • Автор: Е.Л. Джеймс
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 512
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2

Алесия е 23-годишно момиче, което е успяло да се пребори за живота си и сега се намира в Лондон – с едни дрехи на гърба си, без никакви пари, но готова да работи, стига да не се налага да се връща в родната си Албания, където никой няма да я посрещне с отворени обятия. Чрез позната тя започва работа като прислужница в дома на Максим Травелиан. Преди дни Максим е погребал брат си, загинал в съмнителна катастрофа, и е наследил не само семейното богатство, но и титлата „Граф“ с всичките й отговорности. В живота му цари хаос, докато не среща омагьосващия поглед на Алесия, която го спечелва със скромността си и с виртуозните си изпълнения на пиано. Максим е решен, че ще спечели сърцето й, сега остава само да я убеди да му се довери. Какво ще стане обаче, когато научи тайните й и ще може ли да я предпази от миналото й?

Честно казано се бях подготвила за полюсна реакция към новата книга на Е.Л. Джеймс – не знам защо бях убедена, че или много ще я харесам, или въобще няма да ми допадне, а то се оказа, че истината е някъде по средата. „The Mister“ е романтична история за връзка между двама души, които са от съвършено различни прослойки, изправени пред езикова и културна бариера, но намерили начин да общуват чрез най-нежния и красив език – този на любовта. Отношението им към музиката и изкуството, както и драматичните събития в живота на всеки от тях, успяват да съберат Алесия и Максим и да отворят очите им за живот, който придобива смисъл и плътност, лишен от усещането за самота и изгубеност.

Не може да четеш „The Mister“ и да не правиш паралел с „50 нюанса сиво“ – в много отношения новият роман на Джеймс е по-различен. Този път авторката подхожда доста по-предпазливо и плахо – сякаш си е наложила автоцензура на по-горещите сцени, които са в пъти по-малко от тези в предишните й романи. За сметка на това залага на повече нежност и деликатност в изказа – все пак да не забравяме, че Максим е британец и е в природата му има по-сдържан и не толкова цветущ речник. Връзката между него и Алесия се изгражда плавно – и двамата герои са доста по-затворени, срамежливи и неуверени в сравнение с Ана и Крисчън. Няма го мачовското поведение от предишните книги на Е.Л. Джеймс, нито дръзките и саркастични реплики, характерни за женските й образи.

Алесия е от малко градче в Албания – допадна ми, че авторката е решила да вплете в сюжета част от културата на страна, толкова различна от западноевропейските държави. Хареса ми, че засяга въпроси, свързани с проблемите, с които албанците се сблъскват, един от които е и трафикът на хора. Дали на моменти не хиперболизираше, не мога да преценя, защото не съм ходила в Албания, но знам, че Е.Л. Джеймс няколко пъти ходи до там последната година и половина, така че съм склонна да й се доверя. В контраст с произхода на Алесия беше аристократичната фамилия на Максим, която освен титла и пари му носи също отговорности и задължения, които той не е сигурен дали може да понесе. И въпреки че някои ще кажат, че главният герой отново е богаташ, държа да отбележа, че заради заложената скромност в характера му често забравях за финансовото му състояние.

Малко напрежение, щипка загадъчност, повечко драма – сюжетът на „The Mister“ определено увлича, но за мен книгата има един голям недостатък. Колкото и симпатични да ми бяха Алесия и Максим, за съжаление така и не усетих химията между тях – дали заради ограниченията, които сами си налагаха, или заради разликите в културата и възпитанието им, двамата така и не успяха да ме убедят, че наистина дълбоко влюбени един в друг. Другият минус за мен е, че в края авторката попрекалява с художествената измислица, а диалозите стават все по-аматьорски и лишени от смисъл.

Накратко, „The Mister“ е добър опит на Е.Л. Джеймс да създаде една по-романтична и не толкова дръзка любовна история, каквато е „50 нюанса“, но като че ли именно заради зоната на комфорта, в която авторката остава, книгата не представлява нищо толкова специално.

You may also like

Leave a Comment