„Атлас на щастието“ – Хелън Ръсел

by Хриси

Предполагам, че на всеки човек рано или късно батериите му се изчерпват и му трябва малко време, за да презареди – с нови сили, с идеи и вдъхновение. „Атлас на щастието“ от Хелън Ръсел дойде при мен именно в такъв момент и ми помогна да осъзная, че имам нужда от почивка, за да не оставям щастието и хубавите моменти да минават покрай мен като на филмова лента, пусната на бързи обороти.

„Атлас на щастието“:

  • Автор: Хелън Ръсел
  • Жанр: Нехудожествена литература
  • Страници: 288
  • Година на издаване: 2019
  • Издателство: Ера

„Атлас на щастието“ от Хелън Ръсел действа отрезвяващо и енергизиращо – освен че ти отваря очите за нови хоризонти и култури, тя е твой приятел и съветник, който ти сътрудничи в задачата да откриеш какво те прави щастлив, кой от чуждите подходи към щастието е най-близък до твоя, каква е личната ти дефиниция за щастие.

Ами какво да ви кажа, всичко ми хареса в „Атлас на щастието“ – пълно е с любопитни хора, които споделят част от народопсихологията си, с вдъхновяващи идеи и съвети, с красиви илюстрации и цветни страници, с приятното чувство за хумор на авторката, която също като нас се опитва да разбере как изглежда и звучи щастието на различните езици. Допадна ми също, че няма страна, която да е представена изцяло в розова светлина, защото това би било недостоверно – всяко място си има плюсовете и минусите, но е важно да обръщаш повече внимание на положителното, да работиш в посока, в която да се развиваш и да надграждаш, вместо да се концентрираш върху негативното и да наслояваш отрицателни емоции, които още повече да те отдалечават от личното щастие.

Предстои ви ужасен ден? По същото време утре той ще е свършил. Няма проблеми. Наистина. Какъв е смисълът да се тревожим? (Австралия)

„Атлас на щастието“ ни учи да сме толерантни, търпеливи и да подхождаме с разбиране към различните култури. В крайна сметка дефиницията ни за щастие може да е друга, но това не означава, че не може да научим нещо полезно или интересно от чуждата. Сигурна съм, че всеки читател ще има свой поглед, впечатления и разсъждения върху споделеното в книгата, затова реших да изведа 5-те урока, които аз научих от „Атлас на щастието“.

Бъди благодарен

Мисля, че всички страни, за които се разказва в „Атлас на щастието“, по някакъв начин ни учат да бъдем благодарни за това, което имаме, защото съседът до нас може да е лишен и от него. Животът никога няма да е перфектен – човешката психика е устроена така, че да се стреми към повече. Някои са алчни за пари, други за емоции, трети за преживявания, но желанието да искаш и да имаш Още винаги е там. Понякога обаче трябва да спрем и да оценим нашето си богатство – като се фокусираме върху това, което имаме, със сигурност ще се почувстваме по-щастливи в сравнение ако гледаме единствено в списъка с неща, които нямаме.

Saudade те кара да си благодарен за това, което имаш, и да съзнаваш, че само след миг то може да изчезне…Saudade ни кара да чувстваме нещата по-дълбоко – както тъгата, така и радостта, и ни напомня да празнуваме това, което имаме. (Бразилия)

Научи се да почиваш

Лично аз имам голям проблем с думата „почивка“. Винаги има нещо, което трябва да се свърши и което не мога да отлагам – понякога сама си създавам и си трупам задачи. В този ред на мисли явно съм малко като германците, за които Хелън Ръсел разказва, че си позволяват почивка едва след като са приключили със задачите. Понякога обаче ми се иска да съм повече като италианците, които са усъвършенствали изкуството да не правят нищо и да си почиват, без да изпитват угризения. Така че смятам да „поработя“ в тази посока.

Прави това, което обичаш

Противно на очакванията, главата за Дания не беше посветена на хюга философията, а на удовлетворението, което постигаме в работата. Щастието, освен всичко останало, е и онова блажено чувство от добре свършена задача, по която си се мъчил с дни; от нещо, върху което си работил с желание и ентусиазъм; от развитието, което постигаш в професионален план. Ясно е, че не всеки разполага с лукса да работи това, което иска, но пък тогава не пречи да бъдем и като гърците и да открием онова, което ни носи радост, за да му отделяме част от свободното си време.

Човек прекарва толкова много от живота си в работа и би било добре да й се радва. (Дания)

Горе главата

„Урокът“ от Исладния определено ми вдъхна кураж и сили да не се отказвам от идеите, с които съм се захванала. Колкото и трудна да е една ситуация, не бива да губим надежда, не бива да се предаваме, а с упоритост и отдаденост да продължаваме напред, защото рано или късно „всичко ще се нареди“. Както казва авторката, щом хората там, които живеят целогодишно в хладилник, успяват да бъдат оптимисти, тогава и за нас няма място за отчаяние.

Друго, което помага на исландците да се нареждат високо в класациите за щастие, е фактът, че са големи читатели…Докато четем, ние изживяваме дейностите, гледките и звуците от историята, което стимулира нервната ни система. Доказано е, че четенето подобрява емпатията и дори нивата на благополучие… (Исландия)

Прави добро

И у нас стана модерно да се говори как трябва да сме по-добри един към друг, но практиката още ни куца. Всъщност добрината може да се изрази в една усмивка, в любезно отношение, в проявена човечност – не ти струват нищо, а с тях може да оправиш деня на някого. В главата за Южна Африка се говореше за „убунту“ – „да смятап живота и добруването на друго човешко същество за висша ценност“, да проявяваш уважение и състрадание, да си в мир и хармония с околните. Или иначе казано, следващият път когато продавачката ви гледа смръщено, шокирайте я, като й се усмихнете.

Моля ви, бъдете по-учтиви. Благодаря. (Канада)

Завършвам с още един цитат от книгата, който много харесах – ще го намерите в края на главата за Бутан и тяхното брутно национално щастие. „Няма път към щастието, щастието е пътят. Съществено е пътуването, затова пътувайте добре.“

You may also like

1 comment

Aleksandar Mihaylov02.04.2020 - 16:26

Благодаря.
Едва първите няколко реда от статията ме „принудиха“ да попадна в състояние на покой и милосърдие.. Така и не ми позволиха да прочета останалата част от нея, в отговор на безкористната съпричастност, която пожела да си направи път в рамките на тези деветнадесети – двадесет минути.
Благодаря!!!
🙂

Reply

Leave a Comment