„The Huntress“ – Кейт Куин

by Хриси

Някои книги започвам да чета на сляпо, за други нямам особени очаквания и съм готова за всякакви изненади, докато към трети имам високи изисквания. С „The Alice Network“ Кейт Куин ми доказа, че е изключителен писател, който умее да разказва незабравими истории, затова „The Huntress“ нямаше право на грешки. Смело мога да заявя, че книгата е още по-добра от предишната и се превърна в един от най-добрите романи, които някога съм чела.

„The Huntress“:

  • Автор: Кейт Куин
  • Жанр: Исторически, съспенс
  • Страници: 560
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 3

Нина Маркова е родена в сибирската тайга край езерото Байкал, оцеляла след жестоките методи на възпитание на лудия й баща, тя е готова да разпери крила и да полети във въздуха, наравно със своите сестри от 588-ми нощен бомбардировъчен полк, познат като „Нощните вещици“. За разлика от останалите, Нина не лети, защото е вярна на Сталин или на родината. Тя лети, защото в това е най-добра, защото така оцелява и защото така остава вярна на себе си. Съдбата я среща с Лорелай Фогт – австрийска съпруга на офицер от SS, която е известна с това, че убива за спорта. Двете оцеляват като по чудо след сблъсъка помежду им и пътищата им се разделят, до сега, 5 години по-късно, когато Нина има реален шанс да отмъсти за миналото. Ще го направи с помощта на Иън Греъм – британски журналист от фронта, който преследва избягали нацисти и който й е бил опора, когато животът на Нина е висял на косъм. Джордан МакБрайд е едва на 17, когато среща бъдещата си мащеха – Аналийс, и малката й дъщеря Рут. Покрай любовта си към фотографията Джордан се е научила да вниква в детайлите и от самото начало подозира, че тази жена е опасна, но дори тя не предполага за колко опасен ловец става въпрос.

„Блестяща“, „брилянтна“, „гениална“, „неповторима“, „чете са един дъх“ – все определения, които се старая да избягвам в ревютата ми за книги, защото ми се струват твърде клиширани или обобщаващи. От друга страна, не знам как ще говоря за „The Huntress“ от Кейт Куин, без да използвам някоя от тези оценки, при положение, че тя напълно отговаря на описанието. Майсторско писане, забележителна и въздействаща история, многопластови и сложни образи – „The Huntres“ е исторически роман с елементи на съспенс, който ако веднъж започнете, няма да може да оставите. Фокусирана върху времето от края на Втората световна война и годините непосредствено след нея, книгата комбинира реални факти и събития, умело примесени с художествена измислица, щипка фолклор и герои, вдъхновени от действителни лица.

“Soldiers get made. Hunters get born. You either need to track danger, or you don’t.”

Кейт Куин споделя, че е имала няколко идеи за новия си роман, които е успяла да обедини в общ сюжет, така че да изглеждат като едно цяло. Държа да отбележа, че се е справила отлично със задачата и нито за момент не съм се усъмнила в разказаното. Бях впечатлена от „Нощните вещици“ – единственият авиационен полк тогава, съставен само от жени. 20-годишни момичета от Съветския съюз, които са се доказали като изключителни пилоти и навигатори; които се борят наравно с мъжете и по нищо не им отстъпват, способни на всичко, за да изпълнят мисията и да защитят каузата, за която се борят – да елиминират нацистите. Във време като днешното, когато еманципацията и #metoo движенията  са на преден план, бих казала, че „Нощните вещици“ са идеалният пример и вдъхновение за сестринската обич и подкрепата между жените.

“Die Jägerin, she’s different kind of hunter. A killer who hunts things because she likes it. Maybe she has excuses—is orders from her Reich, is because her mudak of a lover tells her to—but is just excuses. She kills because she likes it, and she hunts what she thinks are easy targets—children, people on the run, those who can’t fight her. Would you do that?”

И все пак не те бяха нещото, което толкова силно ме привлече в романа, а двете главни героини. Нина Маркова не се вписваше сред останалите – тя умее да оцелява, носи духа на русалката в себе си, знае как да се бори, псува като каруцар и е лоялна до гроб. Нина е ловец, никога плячка – дори във времето, когато й се наложи да бяга, пак не я виждах в ролята на слабата. Лорелай Фогт е ловец, жената-фантом, която е убивала за спорта, извършвала е жестокости, които ни се струват немислими, и е успяла да се измъкне преди да бъде наказана за деянията си. В контраст с хищническата й природа читателят я вижда в доста обикновена, домашна обстановка, в която тя играе ролята на родител и на добра съпруга. Манипулативна, хладнокръвна, интелигентна, хитра, често се случваше да ме разколебава в преценката ми за нея и да се чудя, възможно ли е наистина да става дума за един и същи човек. Die Jägerin – така добре й пасваше това определение и все пак в един момент тя се превърна от хищника в плячката.

“Cowardice doesn’t exist, you know. Nor does bravery. Only nature. If you’re the hunter, you stalk and if you’re the prey, you run, and I am quite realistic enough to know that I have been the prey ever since the war ended and the victors decided I was a monster.”

Кейт Куин ни прави свидетели на тази игра на котка и мишка – самото писане, изграждането на сюжета и преплитането на отделните линии създаваше усещането, че сме на лов, чийто трофей в края не е просто главата на една убийца, а идеята за справедливостта и наказанието. Често възникваше въпросът дали преследването на престъпниците с цел отмъщение те прави един от тях, но именно моралните принципи те разграничават от тези, които нараняват за удоволствие. Като прибавим романтичните нотки, касаещи връзката между Нина и журналиста Иън Греъм, наблюдателното око на една млада жена – бъдещ фотограф, неочакваните обрати и нарастващото напрежение, бих казала, че „The Huntress“ е роман, който ще ви обсеби.

Независимо дали четете книги в историческия жанр, или пък сте почитатели на заплетени и загадъчни истории, дали харесвате доброто писане, или по-скоро се интересувате от впечатляващи образи, които да ви вдъхновят – „The Huntress“ от Кейт Куин е книга, която задължително трябва да прочетете!

You may also like

Leave a Comment