„Пречистваща истина“ – К.А. Тъкър

by Хриси

Със „Забравена истина“ К.А. Тъкър вдигна доста високо летвата и не бях сигурна дали следващите й книги ще успеят да ме впечатлят толкова. Но с „Пречистваща истина“ авторката ми доказа, че мога да й имам пълно доверие, защото талантът й да измисля завладяващи и увлекателни истории е неизчерпаем. Доказателството е на лице.

„Пречистваща истина“:

  • Автор: К.А. Тъкър
  • Жанр: Романтика, съспенс
  • Страници: 416
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Люк Бун се подготвя за лъскавия живот, който дълго е чакал – живот с партита, красиви жени, скъпи коли и много пари. Люк трябва да поеме сервиза, който е собственост на вуйчо му, и макар да знае, че бизнесът е част от незаконни схеми, досега не му е хрумвало да се противопоставя. Клара Бертели е агент под прикритие, част от отдела, който се е заел със задачата да разбие престъпно звено за търговия с крадени автомобили. Новият й профил не отговаря на истинската й същност – на богаташка щерка на име Рейн, която е свикнала да получава всичко, което поиска. И може би защото Клара не може да избяга от себе си, успява да привлече вниманието на Люк и да спечели доверието му. На теория всичко е ясно – хваща „лошите“ и си осигурява повишение, но на практика нещата са доста по-сложни.

Много е лесно да се изгубиш в книгите на К.А. Тъкър – историите й са толкова интересни, че честно казано ме устройва да си остана там, в нейния свят. Затова ако има романи, които обичам да препрочитам, това са нейните – уж знам какво ще се случи, но всеки път ме залива нова вълна от емоции и сякаш отварям книгата за първи път, потъвам в нея и чета, чета…Така се получи и когато седнах да си припомня „Пречистваща истина“ – история за вътрешната борба дали да избереш правилния и по-трънлив път, или да тръгнеш по лесния, който обаче те води надолу. Роман за поривите на сърцето, което не избира в кого да се влюби, и за вечния спор между разума и чувствата.

„Пречистваща истина“ отново е комбинация между романтика и съспенс и редува двете гледни точки на главните герои, което е от голям плюс, когато сюжетът се заплита. А той не само че се заплита, ами такива възли се получават, че не бях сигурна как точно двойката ще остане заедно в бъдеще. Клара е агент под прикритие и работата й е да хваща „лошите“, а Люк Бун попада именно сред тях. Той обаче се оказва доста по-сложен за разгадаване и непрекъснато подлагаше на съмнение преценката й, защото преди всичко Люк има добро сърце, което не му позволява да прекрачи границите и да бъде засмукан от престъпния свят на вуйчо му. Може би това е една от причините да харесам романа – Тъкър за пореден път бяга от клишето. Няма я онази до болка позната идея, че любовта те променя и си готов да оставиш тъмното си минало заради нея. Има ги човешките слабости, с които се борим всеки ден.

Най-големият плюс на романа отново е писането на Тъкър – умението й бавно да катери върха към кулминацията, да натрупва напрежението, да изгражда плавно връзката между главните герои, създавайки усещането, че хлътваш, затъваш, потъваш с тях. Любимата ми част от книгата беше метафората за дъжда, който отмива праха и чернилката, пречиства земята и душите на хората. В този ред на мисли Рейн (фалшивото име на Клара) е точно това, което липсва в живота на Люк.

„Пречистваща истина“ от К.А. Тъкър има всичко – доброто писане, увлекателния сюжет, интересните герои, любовта и интригата. И макар „Забравена истина“ да си е моят фаворит, обещавам ви, че тази книга тук няма да ви разочарова.

You may also like

Leave a Comment