„Завинаги мое момиче“ – Хайди Маклоклин

by Хриси

„Завинаги мое момиче“ от Хайди Маклоклин беше сложена в списъка ми с книги за четене преди известно време и после съм забравила, че ме чака там. Добре, че издателство Ибис я издадоха на български, за да се върна към нея. История за една любов, която получава втори шанс в живота и която се бори да поправи грешките от миналото.

„Завинаги мое момиче“:

  • Автор: Хайди Маклоклин
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 228
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Лиъм е още в колежа, а бъдещето му вече е планирано – да играе футбол, да стане спортист, да се ожени за ученическата си любов и да заживеят щастливо в голяма къща. Има обаче нещо, което липсва в цялата картинка и което кара Лиъм да преосмили живота си. Музиката се оказва голямата му страст и той жертва всичко в нейно име. Джоузи никога не е мислила, че човекът, когото толкова обича, е способен да я нарани така дълбоко. Но с времето сърцето й се научава да преглъща спомените и горчивината от това да бъдеш изоставен, да се окажеш в грешната позиция, когато трябва да избират между бъдеще с теб и това без твое участие. Минали са 10 години – Джоузи и Лиъм са променени, но любовта им си е същата. Може ли да залепят счупените парченца от своите сърца?

Признавам си, че първоначално нямах намерение да пиша ревю за „Завинаги мое момиче“. Историята ми хареса, беше ми интересна, достатъчно романтична и драматична, за да ми пасне на вкуса, но честно казано не знаех повече какво да кажа за нея. Минаха няколко дни и думите сами започнаха да идват. Първо, не ми излизаше от главата дилемата, пред която бе поставен главният герой Лиъм – да остане с любимия човек, но да се преструва, че е щастлив, или да поеме по своя път и да се надява, че някой ден съдбата отново ще го срещне с Джоузи. Достатъчна ли е любовта, за да си удовлетворен от живота си, и трябва ли да избираш между мечтите си и бъдещето с твоята половинка?

Лиъм е допуснал грешка – нещо, което сам признава многократно. Избрал е да поеме сам на приключение, което наистина се е оказало вълнуващо и незабравимо, но не е предвидил факта, че когато пътуваш сам, далеч не е толкова интересно, защото липсва човекът, с когото искаш да споделиш всяка красива гледка и всеки остър завой по пътя. В същото време ми хареса, че Лиъм не беше от героите, които осъзнават за един ден къде са сбъркали. Не се натрапваше, а само се надяваше, че Джоузи ще е толкова благосклонна като съдбата и ще му даде още един шанс.

Дали Джоузи трябва да прости на Лиъм също е въпрос, който различните читатели ще тълкуват по различен начин. Аз съм със смесени чувства – имаше моменти, когато я разбирах, защото завръщането на ученическата й любов застрашаваше не само нейното сърце. Не крия обаче, че понякога й се ядосвах, защото отлагаше неизбежното – двамата с Лиъм бяха като два магнита, които се привличаха и които не може да разлепиш. Възхищавам се на умението й да прощава – а това е още един аспект на любовта, който Хайди Маклоклин разглежда. Когато обичаш истински, намираш сили да загърбиш горчивината, за да оцениш и да се насладиш на хубавите моменти.

Имам само една забележка към романа (който казваше, че не съм критична – ето, че мога да бъда, когато имам какво да кажа) – имаше моменти, когато според мен Хайди Маклоклин прибързваше. Някои глави се нуждаеха от още малко разработване, имах усещането, че нещо остава недоизказано и сякаш препускахме към финала.

Няма да разкривам повече подробности около сюжета на „Завинаги мое момиче“ от Хайди Маклоклин, за да не развалям изненадата. Ще кажа само, че ако сте почитатели на романтичната литература и по-специално на историите, които вярват във втория шанс на любовта, тогава тази книга е за вас.

You may also like

Leave a Comment