„Работилничка за спомени“ – Ан Иду-Тиве

by Хриси

Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че обичам да пиша. Обичам да изливам душата си на лист, обичам да събирам в главата си мисли, които после да споделям на хартия (или в случая на екран), да се саморедактирам и да откривам точните думи, за да изразя най-добре себе си. Може би затова харесах „Работилничка за спомени“ от Ан Иду-Тиве – все пак донякъде това е роман за писането и за споделените истории.

„Работилничка за спомени“:

  • Автор: Ан Иду-Тиве
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 248
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Кръгозор

Алис е на 29 години – с диплома, която не й влиза в употреба, спомени за един мъж, който й се е изплъзнал, и една празна къща, която трябва да играе ролята на дом. Безизходицата и самотата обаче раждат идеята да организира работилничка по писане в два от домовете за стари хора, разположени в района. И откакто Алис прекрачва прага им, животът й тръгва с друго темпо. Там тя среща интересни хора, които са готови да споделят с нея спомените си – за първата им любов, за семействата им, за младите им години. Сърцето на Алис се пълни с любов и тя заразява всички с нежността и грижовността си. Може би е време някой да помогне на Алис да открие щастието?

„Работилничка за спомени“ от Ан Иду-Тиве е от онези книги, които ти връщат усмивката на лицето и те карат да повярваш отново в доброто, в любовта, в силата на приятелството. Роман, който повдига духа и те вдъхновява да хванеш и ти писалката и да разкажеш своята история. Книгата е много приятна за четене и макар в началото да тръгва малко по-тромаво заради преплитането на истории и герои, после постепенно опознаваш всеки от образите, свикваш с тях и се наслаждаваш на думите им, които са пропити с обич, мъдрост и добронамереност.

Мисля, че всеки ще намери по нещо за себе си в романа. Лично на мен най-много ми хареса, че се говореше за терапевтичния ефект от писането – когато пред теб има бял лист, на който вдъхваш живот чрез спомените и въображението си. Понякога той споделя красиви истории, които те карат да въздишаш замечтано, друг път – болезнени и трудни, но винаги е готов да те „изслуша“ приятелски и накрая да ти представи живота от друга гледна точка. Ан Иду-Тиве не ни казва, че от всеки може да стане писател, но ни припомня, че всеки има какво да разкаже и най-вече – че „във всяка история има зрънце истина“.

Много интересно са подбрани гледните точки в книгата – „Работилничка за спомени“ кръстосва погледите на най-малките и на най-възрастните. Децата са чистосърдечни и откровени, а богатото им въображение рисува необятни светове. Обитателите на дома за стари хора пък имат опита и мъдростта на времето, а фактът, че няма какво да губят, им дава свободата да бъдат по-решителни и да пренебрегват хорското мнение. Десетилетия помежду им, а ето че малки и големи са обединени от обичта си към своята любима учителка и работят заедно в името на нейното щастие.

Алис е образ, в който много жени биха се припознали. Плаха и понякога самотна, тя успява да намери вдъхновение и сили благодарение на новото си начинание и на хората, с които се запознава. Харесваше ми да следя как се променя героинята й – сякаш в началото я виждах черно-бяла, а в края на книгата вече имаше цветове, контраст, яркост. Въвлечена е в любовен триъгълник, който често ме разсмиваше – оказва се, че Ан Иду-Тиве има тънко чувство за хумор, което помага на историята да избяга от драматизма и сериозността. Именно Алис преподава най-важният урок, който учим от книгата – човек трябва по-често „да се осмелява“, за да не му се изплъзнат мечтите.

Още дълго мога да говоря за „Работилничка за спомени“ от Ан Иду-Тиве – за интересните типажи, за топлото чувство, с което те оставя, за непредсказуемия финал, за доброто писане. Това е многопластов роман, който крие мъдростта на старите и енергията на младите, свързани помежду си от най-здравата нишка – на приятелството и обичта.

П.П. Не мога да не направя паралел с „Киноклуб на самотните сърца“ от Дейвид Барнет, където героите също живееха в дом за възрастни. Романът на Барнет си ми остава любимец – просто авторът умее да гради образи както никой друг!

You may also like

Leave a Comment