„Останалото е мълчание“ – Алекс Майкълидис

by Хриси

Въпреки слабостта ми към романтичната литература, се старая да чета различни жанрове, затова когато преглеждам новите заглавия, се интересувам от всичко. Още когато разглеждах кои книги предстоят да излязат през 2019-та, набелязах „Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис и предчувствах, че ще бъде добра, но не подозирах, че ще бъде изключителна. Брилянтен трилър, който според мен ще се превърне в едно от топ заглавията на тази година.

„Останалото е мълчание“:

  • Автор: Алекс Майкълидис
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 304
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ера

Алисия Беренсън е известна и уважавана художничка, която всички описват като много вдъхновяваща личност със силно присъствие. Тя обича мъжа си и се радва на щастлив брак, или поне така смятат хората, докато една вечер не се чуват изстрели от дома й и полицията открива Алисия до тялото на убития си съпруг. Случаят е ясен и всички улики сочат, че тя е извършителят на престъплението. Самата Алисия също не отрича, нещо повече – от нея повече не се чува нито дума. И както жената потъва в мълчание, така и случаят постепенно бива забравен. Но криминалният психотерапевт Тео Фейбър се надява да разбие стените, които Алисия е издигнала, и да научи какво я е провокирало да извърши жестокото убийство. Когато истината най-после си пробива път, тя носи шокиращи разкрития.

Виж откъс от книгата

Вече съм ви споделяла, че съм доста експресивен читател – всичко, което ми прави силно впечатление в една книга, намира отзвук в някаква емоция. Смея се, плача, възмущавам се и като цяло коментирам какво чета. Докато четях „Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис обаче не се чу звук от мен – пълна тишина, почти като при главната героиня. Историята така ме беше погълнала, че напълно бях изключила всичко около мен (добре, че детето беше заспало). Самата книга беше като наркотик – колкото повече четеш, толкова повече се пристрастяваш към нея, бързаш да разплетеш мистерията, да откриеш липсващите парченца от пъзела, защото всичките ти хипотези какво се е случило, те разяждат отвътре.

Меко казано съм впечатлена от „Останалото е мълчание“ – ако това е дебютният роман на автора, то направо не знам какво да очаквам от него по-нататък. Историята е брилянтно изпипана до последния детайл – редуваха се две гледни точки, които уж ти дават яснота за главните герои, а всъщност те оплитат в мрежа от тайни и лъжи, така че да не можеш да отгатнеш как се е стигнало до шокиращото убийство, което е в основата на романа. Алекс Майкълидис натрупваше напрежението на порции, като среща читателя с потенциални заподозрени или като за момент създава впечатлението, че Алисия най-после ще проговори, но това така и не се случваше. Гениална беше идеята да се вплетат мотиви от старогръцка трагедия на Еврипид, която трябваше да служи за следа при разследването. За разлика от опитите на други автори, в книгата на Алекс Майкълидис те не стояха като кръпки, а наистина те караха да разсъждаваш и да се взираш по-надълбоко, за да откриеш отговорите.

Като идея и послание „Останалото е мълчание“ също е много интригуваща. Най-силно ме грабна тезата, че с мълчанието си човек казва много. Комуникацията не винаги изисква думи, понякога са достатъчни един поглед, едно кимване, леко потрепване, за да разкажеш цяла история. Тишината може да бъде оглушителна, крещяща, последен отчаян опит някой да те разбере. И макар жанрово книгата да се категоризира като трилър, в нея се говореше доста за любовта, доверието и предателството, за семейството и закрилата или по-скоро за липсата на такива. Изкуството също играеше важна роля в сюжета – то беше начин на изразяване на думи и емоции, които също разкриваха горчиви истини.

Не знам какво да ви кажа още, за да ви убедя да прочетете „Останалото е мълчание“ от Алекс Майкълидис. Може би финално само да вметна, че вдъхновението на автора са романите на Агата Кристи, и в този ред на мисли, когато се учиш от най-добрия, резултатът ти е минимум отличен.

You may also like

Leave a Comment