„Тайната рецепта на любовта“ – Валентина Чебени

by Хриси

Започнах да чета „Тайната рецепта на любовта“ от Валентина Чебени с абсолютната идея, че това е любовен роман, но тя излезе извън рамките на романтичната приказка  и бих казала, че предлага доста по-богата фабула. Драма, история и щипка мистерия допълваха любовната нишка и се оказа, че държа в ръцете си многопластов и заплетен сюжет, който отваря много теми – за връзката между майката и детето, за сестринството и приятелството, за лоялността и законите на сърцето.

„Тайната рецепта на любовта“:

  • Автор: Валентина Чебени
  • Жанр: Дамска проза, романтика
  • Страници: 360
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Сиела

Елетра има усещането, че животът й рухва. Сама и в сериозно финансово затруднение, тя се намира в положение, което изглежда абсолютно безнадеждно. А човекът, който би могъл да й помогне и да й даде насоки, нейната майка, е в болница. Елетра е решена да намери отговори на многото си въпроси, свързани с миналото на майка си и с това кой е баща й. С помощта на нейната най-добра приятелка, тя заминава за остров Титано, който е единствената следа, с която разполага за момента. Там, в изолирания манастир, приютил няколко самотни жени, Елетра ще намери своето призвание, ще види своето бъдеще, ще открие семейството, а защо не и любовта.

Първото, което ми направи впечатление в „Тайната рецепта на любовта“, беше стилът на Валентина Чебени – много красив, обаятелен, отключващ сетивата. Тъй като в книгата се говореше много за печенето на сладкиши и приготвянето на хляб, гарантирам ви, че от страниците ще усетите уханието, което се носи от пещите и кухнята на манастира. Храната имаше важна роля и беше разглеждана не просто като необходимост, а като изкушение, като магия, като капсула на времето, която отключва спомени и чувства. Добре, че авторката е била така добра да сподели рецептите със своите читатели.

„Тайната рецепта на любовта“ е книга за силните жени. Не, не еманципираните, които могат да се справят с всичко сами и нямат нужда от никого, а за силните – онези, които животът подлага на изпитания; които са принудени да понасят тежки загуби; които се борят за оцеляването си – физически и духовно; които имат смелостта да се опълчат и да се защитят; които обичат с цялото си сърце и са готови да ти подадат ръка дори когато не осъзнаваш, че се нуждаеш от нея. Историята разказва за приятелството, което прераства в сестринство – за кръвната връзка, която сближава, но и за онази, емоционалната, която също те кара да се чувстваш свързан с даден човек и да го приемеш за семейство.

Всъщност, както става ясно от книгата, семейството има различни форми. Понякога шепа чужди хора, обединени от сходна съдба, могат да си станат по-близки от роднини, а друг път собствените ти родители да се окажат напълно непознати. Тайните тровят взаимоотношенията между хората – не те спират да живееш, но те лишават от възможността да положиш стабилна основа, върху която да изградиш живота си наново. В историята често се говореше именно за тази необходимост – да познаваш корените и миналото си, за да си в хармония със себе си и да имаш опората, която да позволи на желанията и мечтите ти да се разлистят като корона на дърво.

Любовта също приемаше различни лица в романа. Имахме две големи любовни истории – една от миналото и една от настоящето. Първата беше загадъчна, опасна, дори бих казала токсична, а втората – чиста, искрена и дълбока. Интересно, че този път ми беше по-любопитна тази, която се развиваше в наши дни, може би защото емоциите и вълнението между главните герои бяха много заразителни. Прави ми впечатление, че италианските писатели говорят за любовта много поетично и макар историите им да не са лишени от огъня на страстта, все пак съхраняват нотки от онази възвишеност, онова увековечаване на чувството, характерно за литературата от преди няколко века.

Спирам, че пак се отнесох. „Тайната рецепта на любовта“ от Валентина Чебени наистина беше завладяващ роман, в който вярвам, че всеки ще намери по нещо интересно. Някои ще са привлечени от романтиката, други от загадката, трети от драмата при човешките взаимоотношения, а защо не и от вкусотиите, чиито рецепти правят книгата още по-апетитно четиво (буквално и преносно).

You may also like

Leave a Comment