„Уравнението на любовта“ – Хелън Хоан

by Хриси

След като няколко пъти поред Колийн Хувър печелеше наградата на Goodreads в категория „Романтика“, през 2018-та тя най-после беше детронирана, при това от дебютен роман. „Уравнението на любовта“ наистина си заслужава приза – прекрасно разказана любовна история с идея и послание, които се надявам да стигнат до повече хора.

„Уравнението на любовта“:

  • Автор: Хелън Хоан
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 308
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Стела Лейн е 30-годишна жена, която се занимава с икономика и постига успехи във всичко освен в любовта. Затова като с всяко предизвикателство, което някога е срещала в живота си, тя избира да подходи аналитично, да проучи въпроса и да се упражнява, за да е сигурна, че ще се усъвършенства и в  тази сфера. За целта смята да потърси помощ от професионалист и вижда най-добрия кандидат в лицето на Майкъл Фан. Стела му предоставя подробен списък с точки и въпроси по темата за любовта и връзките, които иска да покрие, но с времето ще научи, че той май няма да й е необходим.

Прочетете откъс от книгата

Абсолютно удоволствие е да четеш книга като „Уравнението на любовта“ от Хелън Хоан. От една страна, имаш един приятен, романтичен сюжет, който авторката е решила да разчупи и разнообрази, като вмъкне оригинални, интересни и запомнящи се герои. От друга – за мен беше много повече от любовен роман, защото фокусира вниманието си върху социално-значими теми и следва една от тенденциите в литературата, а именно книгата да повдига духа, да ни оставя с топло чувство и да ни кара да мислим позитивно, променяйки самооценката ни.

„Уравнението на любовта“ е апел към толерантност, към пренебрегване на стереотипите и изграждането на свят, в който не трябва да се срамуваш, че си различен.  Вдъхновяваща беше идеята на авторката да ни покаже, че всеки има своите комплекси, причините за които могат да са всякакви. Въпросът е, че за да ни харесат другите, трябва първо ние самите да се приемаме и обичаме такива, каквито сме.

Много харесах стила на Хелън Хоан и страшно се забавлявах, докато четях книгата. Имаше изключително смешни сравнения, особено в по-нагорещените моменти. Чувството за хумор на писателката разведряваше обстановката, правеше я по-малко драматична и сълзлива, каквато иначе щеше да стане, и точно затова мисля, че „Уравнението на любовта“ е по-специален роман. Определено отчитам като плюс, че историята беше предадена от две гледни точки, защото така читателят има възможност да опознае достатъчно добре всеки от героите.

До голяма степен романът е толкова добър именно заради водещите образи в него. Майкъл е изключително симпатичен типаж – търпелив, внимателен, грижовен и все пак достатъчно правдоподобно изграден, че да не повтаря идеалния принц от приказките. За мен обаче звездата беше Стела – силна, борбена, упорита, тя отказваше да приеме, че проблемите, които имаше (и за които не мога да ви кажа нищо) могат да са пречка за щастието й. Влагаше много труд и още повече сърце във всичко, което правеше. Впечатляваше с остър ум и най-вече с познания по икономика, които някак успяваше да използва във всякакви елементарни, ежедневни ситуации.

И макар историята да беше наситена с онази емоция, която човек изпитва само когато е влюбен, все пак фокусът не беше изцяло върху романтичната страна на сюжета, а върху Майкъл и Стела като личности, които си имат проблеми и несигурности, но успяват да ги превъзмогнат благодарение на усилията, които полагат, и на взаимната им любов.

Накратко, „Уравнението на любовта“ от Хелън Хоан открадна сърцето ми! Отдавна не се бях забавлявала така, докато чета книга, а най-хубавото е, че след края историята оставя след себе си едно приятно и много топло чувство. История за онази любов, която е готова да те приеме с всичките ти (не)съвършенства!

You may also like

Leave a Comment