„Нещо като любов“ – Джули Джеймс

by Хриси

Тъкмо като за най-романтичния месец колекцията ми с книги на Джули Джеймс се увеличи с още един неин роман. „Нещо като любов“ е увлекателна, секси, забавна история, която не трябва да пропускате, ако искате да защитите титлата си на читатели-романтици.

„Нещо като любов“:

  • Автор: Джули Джеймс
  • Жанр: Любовен роман
  • Страници: 276
  • Година на издаване: 2019
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Ник Маккол тъкмо е приключил случай, заради който е трябвало да бъде 6 месеца под прикритие, и няма намерение да се захваща с нов. Но интуицията му подсказва, че има нещо по-специално в разследването, по което агентите в Чикаго работят. Така среща Джордан Роудс – богата наследничка, която има собствен магазин за вино и се слави с особен усет и познания в областта на винопроизводството. Именно тя ще бъде „билетът“ на ФБР за предстоящо благотворително събитие, на което агентите трябва да присъстват на всяка цена. Ник Маккол си мисли, че знае всичко за Джордан и когато разследването се обърква, той не смята, че ще му бъде трудно да играят ролята на влюбена двойка. В крайна сметка това е просто поредният му случай под прикритие, дали наистина двамата се преструват, или онези искри между тях са реални?

Така като се замисля, „Нещо като любов“ наистина е перфектната книга за февруари, защото съчетава двете теми на месеца – виното и любовта. Бих ви казала да я четете в компанията на божествената напитка, но мисля, че ще сте твърде погълнати от историята и ще забравите за чашата до вас. Защото това е ефектът, който романите на Джули Джеймс имат върху романтичните души – увличат неусетно и те карат да препускаш през страниците, за да видиш кога любимата ти двойка най-после ще се поддаде на чувствата си.

От предишните книги на Джули Джеймс имах очакванията „Нещо като любов“ да е лек, приятен, непретенциозен роман и за щастие авторката не изневери на стила си. За мен основният й коз винаги са главните й герои. Макар Ник Маккол упорито да се опитва да се ограничи до клишето, че не иска да се обвързва емоционално, в крайна сметка той е принуден да приеме фактите – любовта идва внезапно и може да я откриеш на най-неочаквани места, като например във винарския магазин на жената, която трябва да ти съдейства при разследването. Ник е самоуверен, амбициозен и има интересно чувство за хумор – мисля, че го харесах именно заради саркастичните му коментари. Излишно е да споменавам, че изглежда и безумно добре.

– Вино с пържени картофи? Не, благодаря.
– Вино с всичко. Защото виното означава, че отговорната част от деня е приключила.“

Подобно на него, образът на Джордан също не успя да се побере в границите на стереотипите – тя трябваше да е богатата наследничка, глезената принцеса, която не познава стойността на парите и е свикнала всичко в живота й да идва наготово. Но всъщност Джордан бе открила своя талант и се бе постарала да го усъвършенства, за да постигне известна независимост – ако не изцяло финансова, то поне да не расте в сянката на заможния си баща. Освен че има отлични познания за виното, Джордан впечатлява с класа, финес и изтънченост. Освен това е лоялна, грижовна и много земна, така че ще ти е трудно да не я харесаш.

„Нещо като любов“ отново ни увлича в сюжет, който се върти около работата на агентите под прикритие. Като добавим темата за забранената любов, напрежението от настоящия случай и химията между главните герои, вече си имаме рецепта за повече от добър любовен роман. На мен обаче ми беше най-интересна частта, в която се говореше за сортовете вина, за дегустациите и всички сетива, които божествената напитка отключва, ако знаеш как да се отнасяш към нея.

Накратко, ако сте почитатели на любовните романи на Джули Джеймс, то „Нещо като любов“ е перфектният февруарски подарък, който може да си направите. Ако пък досега не сте чели нищо от нея, романът е добро начало.

П.П. Като че ли обаче „Най-сексапилният мъж“ си остава моят фаворит до момента – най-много се забавлявах с историята на Тейлър и Джейсън.

You may also like

Leave a Comment