Какво прочетох през януари 2019

by Хриси

Макар да не бях толкова активна с ревюта в блога, всъщност януари си беше доста богат книжен месец. Бях хванала някаква романтична вълна, един вид загряване за февруари, затова преобладаващата тематика беше любовната и честно казано имаше интересни попадения. Ето какво прочетох през януари 2019.

„Киноклуб на самотните сърца“ – Дейвид Барнет

Дейвид Барнет определено се нарежда в списъка с автори, които харесвам и ще следя. След като затвърди положителното ми първо впечатление, с което се сдобих от „Земята вика Майор Том“, този път Барнет ме изненада със забавен и оригинален роман, посветен на самотата и приятелството, на връзката между млади и стари, на търсенето на себе си и преследването на мечтите. А историята беше обогатена от колоритни персонажи, една загадка и множество кинопрепратки. Повече за „Киноклуб на самотните сърца“ може да прочетете в подробното ревю.

Не е толкова трудно да си мил, нали? Не ти струва нищо.“

„Твоята най-силна година“ – Майкъл Хаят

Ако ви трябва книга, която да ви мотивира да не се отказвате от мечтите си, но и да ви научи как да преследвате целите си, тогава задължително трябва да прочетете „Твоята най-силна година“ от Майкъл Хаят. Написана на достъпен език и изпълнена с множество полезна и приложима информация, книгата не само ще ви даде съвет как да успеете в различни сфери от живота, но и ще ви помогне да анализирате предишните си грешки и да се поучите от тях. А в блога споделям 5 урока, които научих от Майкъл Хаят.

„Зимна песен“ – С.Джей-Джоунс

Музика, любов, вълшебство – „Зимна песен“ от С.Джей-Джоунс е идеалната книга за студените дни. Предлага увлекателен, приказен сюжет, който разказва за една на пръв поглед невъзможна любов между главната героиня Елизабет и Краля на гоблините, която обаче не признава граници и норми и вместо да се води по стари истории, пише своята собствена. Още за „Зимна песен“ разказвам по-подробно в блога.

Целувката е по-сладка от греха и по-силна от изкушението.“

„Мъжът, който не се обади“ – Роузи Уолш

Невероятна история и толкова добре предадена от авторката – „Мъжът, който не се обади“ от Роузи Уолш е абсолютно задължителна за четене, ако харесвате любовни романи. Много емоционална, на моменти тежка и леко меланхолична, но все пак безкрайно романтична, тъй като налага идеята, че в любовта правилно и грешно няма. Тя просто се случва и колкото и да се бориш срещу нея, тя няма да те остави да я игнорираш и рано или късно ще те покори.

„The Kiss Thief“ – L.J. Shen

Няколко от любимите ми авторки на романтика препоръчаха книгата на L.J.Shen, затова реших да видя за какво става въпрос. „The Kiss Thief“ ме остави леко със смесени чувства – сюжетът определено не блестеше с оригиналност и не претендираше да е уникален по рода си, затова беше доста предсказуем, но пък авторката толкова добре беше предала емоцията и напрежението в отношенията между главните герои, че просто се пристрастяваш към историята. Идеална е, ако харесвате книги с love-hate сюжет.

„Hate Notes“ – Vi Keeland/ Penelope Ward

Ето тази вече препоръчвам с две ръце! За пореден път дуото на Vi Keeland и Penelope Ward се доказва като повече от успешно. „Hate Notes“ беше забавна, интересна, романтична, без да е прекалено сладникава. Сигурна съм, че ще обикнете главната героиня – Charlotte, която е толкова енергична, позитивна и усмихната. Малко ми напомняше на Луиза Кларк от поредицата на Джоджо Мойс. Хареса ми как връзката й с главния герой Рийд се градеше постепенно, въпреки силното привличане, което имаше помежду им.

The two of you fight like an old married couple, flirt like you’re in high school, and confide in each other like you’re lifelong best friends“

„Brant’s return“ – Мия Шеридан

Този месец прочетох два романа от Мия Шеридан, като „Brant’s return“ е и най-новият й. Историята беше силно драматична и доста емоционална, дори бих казала на места прекалено. Авторката не изневерява на стила си и отново ни поднася сърцераздирателна любовна история, в която главните герои се борят с тежкото си минало, от което трябва да се освободят, ако искат да бъдат щастливи в настоящето. Всъщност този път имах проблем с образа на главния герой – може би просто Мия е вдигнала твърде високо летвата с други свои герои, затова сега съм по-критична.

„The Wish Collector“ – Мия Шеридан

И тъй като през декември не ми остана време да прочета „The Wish Collector“, успях да наваксам с него този месец. Това вече е един от най-добрите романи на авторката! Прекрасно съчетание от романтика, мистерия и щипка магия! Отлично изградени образи и модерна интерпретация на идеята, че белезите отвън могат да са маска, зад която се крие красива и щедра душа. Повече за книгата ще разказвам много скоро в подробно ревю в блога.

„Безсмъртниците“ – Клоуи Бенджамин

Поздравявам Клоуи Бенджамин за дебютния й роман, защото определено с него се е хвърлила в дълбокото и смятам, че се е справила доста добре. „Безсмъртниците“ е посветен на темата за живота и смъртта и по-точно как бихме изживели дните си, ако знаехме, че животът ни има срок на годност, който изтича. Косвено се коментира темата за суеверията и предсказанията и дали в някакъв момент човек не става жертва на тяхната манипулация, подчинявайки несъзнателно всяко свое действие на думите, които е чул от гадателката. Още за този оригинален и необичаен роман може да прочетете в блога.

„Royally Yours“ – Ема Чейс

Бях започнала малко да се притеснявам за романите на Ема Чейс – последните й книги, макар все така забавни и интересни, някак бяха загубили онази магнетичност, която имаха първите й истории. Но с „Royally Yours“ авторката е обратно в играта и ме изненада особено приятно. Макар да е последната от „кралската“ поредица“, всъщност „Royally Yours“ни разказва историята за кралицата, която сме свикнали да виждаме като абсолютния тиранин и диктатор в предишните книги, и нейния уреден брак. Този път Ема Чейс беше намалила горещите сцени за сметка на няколко много романтични и приятни момента. Мисля, че кралица Ленора и Едуард ще са новото ми попълнение в списъка с любими двойки от литературата.

“Man’s greatest fear is being laughed at. Women don’t share that worry—we’re laughed at practically every day of our lives.”

„Пурпур“ – Алис Уокър

Рядко се случва филмът да е толкова добър, колкото е и книгата, но предполагам, че когато си се постарал да разкажеш една история, пълна с много болка, любов, но най-вече със смисъл, тогава независимо как си решил да я предадеш на хората – на филмова лента или на хартия, хората ще останат пленени от нея. „Пурпур“ от Алис Уокър е семпла като стил и структура, но многопластова и дълбока като емоция и послания. Макар да е писана през 80-те години на миналия век, голяма част от проблемите й са актуални и днес. Алис Уокър говори за отношението към жените, за дискриминацията, за правото да имаш глас и той да бъде чут. Заслужава си да й се обърне внимание!

„Момиче, измий си лицето“ – Рейчъл Холис

Бестселър на Amazon и фаворит на  милиони читатели, „Момиче, измий си лицето“ от Рейчъл Холис стигна и до нас. В книгата авторката разобличава 20 лъжи, които всеки ден чуваме или сами си повтаряме и които в крайна сметка ни пречат да живеем живота си така, както искаме. Много свежа, забавна и откровена, „Момиче, измий си лицето“ е книга за всяка жена, но бих я препоръчала и на мъжете, защото определено може да внесе някаква яснота през какви емоционални вихрушки преминаваме понякога.

Единственият човек, от когото трябва да си по-добър, е онзи, който си бил вчера.“

„Елинор Олифант си е супер“ – Гейл Хъниман

Най-после дойде ред да се запозная с чудатия образ на Елинор Олифант. Много бях слушала за „Елинор Олифант си е супер“ от Гейл Хъниман – в някои отношения слуховете бяха оправдани, а в други книгата надхвърляше очакванията ми. Страшно много харесах Елинор, която всъщност не намирам за толкова странна или луда, както някои биха я описали. За мен тя си е нормално момиче, преживяло много неща, попаднало в свят с объркани ценности и сковани стереотипи. В подробно ревю в блога разказвам повече за нейната история и за личните ми впечатления.

В момента чета „Денят, в който зарязах всичко“ от Ан Тумио на издателство Ера и „Be The Girl“ от К.А. Тъкър, а след тях съм приготвила „Нещо като любов“ от Джули Джеймс на издателство Ибис и „Лимонов сладкиш с маково семе“ от Кристина Кампос на издателство Хермес.

You may also like

Leave a Comment