„Зимата на нашите писма“ – Анхелес Доняте

by Хриси

„Зимата на нашите писма“ от Анхелес Доняте е от онзи романи, които говорят за приятелството, за семейството, за любовта и за доверието по толкова откровен и красив начин, че забравяш, че четеш художествена литература. Книга, която те среща с различните страни на живота, но все пак посява в теб семето на надеждата и вярата в доброто.

„Зимата на нашите писма“:

  • Автор: Анхелес Доняте
  • Жанр: Съвременна литература, Европейска проза
  • Страници: 328
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Хермес

Добре дошли в Порвенир – малко планинско селце, в което всеки познава другия. Или поне така си мисли. Когато до една от неговите жителки, Роза, достига новината, че вероятно ще затворят пощенската служба в селото и ще преместят съседката й Сара в друго градче, тя започва една инициатива, която постепенно привлича все повече участници. Няма нищо сложно в това да грабнеш лист и химикал и да напишеш писмо до някого, дори когато не знаеш до кого – все някой ще има нужда да чуе думите ти. Може би така пощата в Порвенир ще бъде спасена, а с нея ще се възроди и селцето.

Най-подходящият ден да бъдем щастливи е днешният.“

Когато бях малка, обичах да проверявам пощенската кутия за писма или картички – не очаквах такива, но и не изключвах напълно възможността да открия нещо вътре. Днес толкова съм привикнала към мейлите и съобщенията в социалните мрежи, че дори не си правя труда да се спирам пред нея. Но ми липсва онази романтика при писането на писмо – моментите, в които оставаш насаме с мислите си и с всичко, което искаш да кажеш на човека, за когото е предназначено писмото, а думите танцуват грациозно върху хартията. Спомням си нетърпението, което изпитвах, когато пусках писмото да поеме по своя път, и тръпката, която ме завладяваше, щом виждах плик в пощата с моето име на него. Именно тези емоции пресъздава Анхелес Доняте във „Зимата на нашите писма“.

Неизречените думи са котви, които ни теглят към дъното“

Романът е комбинация от интересни и разнообразни персонажи, любопитни и топли истории, които ни връщат вярата в доброто, и силни, смислени послания, като това, че не трябва да игнорираме чуждата болка, ако можем да помогнем. „Зимата на нашите писма“ е роман за думите и за хората, за веригата, която създават – на вид крехка, но всъщност толкова силна, че може да се превърне в опора, когато имаш нужда да се изправиш. В основата му стои идеята „предай нататък“ – Анхелес Доняте ни учи как да не бъдем безразлични към проблемите на околните, как да проявяваме разбиране и съчувствие, как да предлагаме помощ, но и да не се страхуваме да потърсим такава, когато се нуждаем. Всяка стъпка е в посоката на изграждането на една малка, но сплотена и любяща общност, която замества семейството, което мнозина нямат.

– Казах ти, че поезията не ми е слабост…но ми харесва идеята да живеем, сякаш вечността е пред нас, а не като заложници на времето…
– Такава е поезията: вечна и универсална.“

Сигурна съм, че всеки читател ще си хареса сюжетна линия, която да следи. „Зимата на нашите писма“ съчетава много истории – на пътешественик, който никога не е пътувал, на поетеса, която се страхува да пише, на самотна жена, която се влюбва, на старица, която едва умее да чете, но иска да пише писма. Хареса ми, че всеки от героите търпи някакво израстване в книгата, защото думите имат силата да ни променят, особено когато извират от сърцето. Допадна ми също, че авторката беше включила цитати и препратки към други литературни произведения, но по мое мнение това, което прави „Зимата на нашите писма“ по-специална книга, е онова чувство на близост, на интимност и на доверие, което извираше от страниците й.

Всички имаме нужда да избягаме, да бъдем други и да опознаем различни места, да се доближим до любими хора, които са ни напуснали, да се почувстваме у дома, когато сме далеч…а писмата за голяма част от смъртните хора са възможност да го постигнат. Не всеки може да си позволи самолетен билет, за да избяга, когато нещата се объркат или ни задушат от скука…“

Накратко, „Зимата на нашите писма“ от Анхелес Доняте е от онези книги, които ни прегръщат като топло одеяло в студените дни – оставят в нас усещането за уют и топлина, защото са изтъкани от любов, сърдечност и добрина.

You may also like

Leave a Comment