„Коледна тайна“ – Карън Суон

by Хриси

Радвам се, че откакто създадох блога, научих за много автори и книги, които вероятно щях да пропусна в морето от истории. Така например разбрах, че Карън Суон пише прекрасни романи с коледна тематика и ето, че в момента държа първата си книга от нея, която със сигурност няма да е последна. Споделям с вас впечатленията си от „Коледна тайна“.

„Коледна тайна“:

  • Автор: Карън Суон
  • Жанр: Дамска проза, романтика
  • Страници: 460
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Сиела

Алекс Хайд, една от най-добрите в работата си, пристига уверена на остров Айла, Шотландия, с идеята, че й предстои една последна задача преди празниците. Локлан Фаркар управлява една от най-старите компании, които се занимават с производство на малцово уиски. Той няма време да се занимава с Алекс, нито иска съветите й и смята да й го покаже. Само че и сметките и на двамата излизат грешни. Алекс открива, че кариерата не е единственото важно нещо в живота, а Локлан – че самотата е наказание, а не убежище. Ще дойде момент, когато всеки от тях ще трябва да разкрие тайните си, но има и друга тайна, която остров Айла пази вече няколко десетилетия…

„Коледна тайна“ от Карън Суон е като онези коледни подаръци под елхата, които са красиво опаковани, с етикет, че са точно за теб, и сякаш ти шепнат, че вътре крият нещо специално, което ще те зарадва и ще ти стопли душата. Много харесах романа и макар да се притеснявах, че заради обема, може да не успя да го завърша преди Коледа, взех, че го прочетох за един ден – толкова обсебващ беше.

Започвам с увлекателния сюжет, който поддържаше читателското ми любопитство през цялото време, и прекрасния стил на писане на авторката. Беше ми интересно да науча повече за производството на уиски и за самата напитка, чийто вкус и аромат почти усещах – толкова убедителна беше Карън Суон при описанията. С удоволствие следях съветите и методите работа на главната героиня, която макар да представяше себе си като бизнес коуч, всъщност според мен професията й включваше доста добри познания по психология и комуникация между хората. Разбира се, беше ми любопитно да науча повече за потъналия кораб „Тоскания“, чиито останки са на дъното на бреговете край остров Айла. И да, това са действителни факти – хитра и изключително сполучлива стратегия от страна на Карън Суон да ги вмъкне в сюжета, защото така ме накара да прочета не просто още една романтична история, а една чудесна книга, от която научих много.

Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“

Но няма какво да се лъжем, любовта беше нишката, която моята романтична душа държеше да разплете. Само че през по-голямата част от книгата, тя бе толкова изкусно прикрита, че започнах да се притеснявам да не би читателската ми интуиция да е излязла в празничен отпуск. Може би и затова харесах толкова „Коледна тайна“ – защото любовта не се натрапваше, не държеше да обсеби цялото ти внимание, а по-скоро неусетно крадеше от теб, докато накрая не те оставя с нищо друго, освен с желанието да научиш дали твоите любимци ще имат общо бъдеще.

Малкият огън, който топли, е по-добър от големия, който изгаря“

Главната героиня, Алекс Хайд, беше моят идол в романа! Иска ми се да притежавах нейното упорство, амбицията и отдадеността й. Тя наистина никога не се предаваше и всеки път, когато удряше на камък, търсеше начин да го заобиколи. Локлан Фаркар беше мистерия през голяма част от времето – мрачното му изражение, грубото отношение и инатът му изграждаха перфектния щит, който обаче Алекс успя да пробие. Разбира се, имаше драма и куп недоразумения, но нали не очаквате при сблъска на два толкова силни характера всичко да мине гладко?

Езикът на тялото винаги издава онова, което умът не иска да каже“

А как присъстваше Коледа? Освен, че цялата история се разиграва през снежния декември месец, Коледа присъстваше най-вече чрез идеята, че колкото и да сме независими, винаги имаме нужда от любимите си хора около нас, за да оцелеем – не физически, а емоционално и духовно. Любовта и доброто раждат надежда, която пък е основна съставка в рецептата за сбъдване на мечти.

Нека най-хубавото, което сте видели, да е най-лошото, което ще видите занапред. Нека мишката никога не излезе от килера ви със сълзи на очи. Нека винаги да сте здрави и весели…“

В романа Карън Суон казва, че хубавото уиски не трябва да се пие бързо – трябва да му се наслаждаваш, за да го оцениш. И след като прочетох „Коледна тайна“, мисля, че и с книгите е така – когато попаднем на една интересна, изключителна история, каквато е тази тук, не искаме да свършва и не можем да й се наситим, но след финала оставя в нас онова приятно усещане, което ни вдъхновява да посегнем към следващата с надеждата, че и тя ще е толкова добра.

You may also like

1 comment

Мари22.12.2018 - 23:28

Страхотен календар и не само ?❤
Весели празници ?хо хо хо ??

Reply

Вашият отговор на Мари Cancel Reply