„На пет стъпки от теб“ – Рейчъл Липинкот, Мики Доутри, Тобаяс Яконис

by Хриси

„На пет стъпки от теб“ от авторите Рейчъл Липинкот, Мики Доутри и Тобаяс Яконис се води тийн книга, но според мен преподава един полезен и значим урок, от който може да се поучи всеки възрастен. Бонусът е, че посланието е опаковано от млада и вдъхновяваща любов, която няма как да те остави безразличен.

„На пет стъпки от теб“:

  • Автор: Рейчъл Липинкот, Мики Доутри и Тобаяс Яконис
  • Жанр: Тийн, романтика
  • Страници: 216
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Ибис

Стела е само на 17 години, но спокойно може да получи медицинска диплома, имайки предвид, че от малка се бори с упорито и коварно заболяване на белите дробове. Тя познава болницата като втори роден дом и е наясно с правилата – ако иска да получи трансплантация на бели дробове, трябва да се пази от всякакви вируси, бактерии, което налага да спазва дистанция от 6 крачки. Още с появата си, Уил разколебава позициите й. Той е бунтар, който отказва да подчинява живота си на една болест. Но в името на любовта може да преосмисли теорията си, както и Стела да скъси разстоянието. Възможно ли е и какво би се случило с тях тогава?

Когато започнах „На пет стъпки от теб“, много се притеснявах да не е от типа на „Вината в нашите звезди“ от Джон Грийн. За мое щастие крехкото ми читателско сърце тук беше пощадено, а историята, макар и силно емоционална и доста драматична, успява да те изпълни с надежда и да те накара да погледнеш на живота с други очи.

„На пет стъпки от теб“ е кратка книжка, която обаче оставя голяма следа след себе си. Чете се бързо, защото успява да ангажира читателя – историите на главните герои са правдоподобно изградени, защото ставаме свидетели на хубавите и лошите моменти, на върховете и спадовете. Интересното е, че не се усеща, че книгата е писана от трима автори – всичко върви хармонично и стегнато, без излишни отклонения и захаросани фантазии за бъдещето, което всички знаем, че е неясно, особено ако страдаш от заболяване, каквото имат главните герои тук.

Всяка минута от живота ми е едно „ами ако“ и няма да е по-различно, ако Уил е до мен. Но вече мога да кажа едно нещо със сигурност. Ще бъде много по-различно без него.“

Всъщност книгата ми хареса по две причини. На първо място, беше ми изключително любопитно да науча малко повече за болест, за която не подозирах, че съществува – муковисцидоза, и която ти припомня какъв късметлия си, щом името й не ти говори нищо. Свикнали сме да приемаме всеки дъх, който поемаме, за даденост – не оценяваме колко сме богати, докато съдбата не открадне от здравето ни. Не обръщаме внимание на свободата, с която разполагаме – да прегърнем приятел, да хванем за ръка любим човек или с целувка да му покажем колко го обичаме. На пръв поглед пет стъпки ни се виждат незначително разстояние, но когато то ни отдалечава от близките ни, може да се сравнява с хиляди километри.

Усмихваме се един на друг и като я гледам, не мога да спра усещането, че се влюбвам в нея, въпреки че има милион причини да не го правя.“

Другото, което ми хареса в книгата, бяха главните герои – различни, но и толкова близки по характер. Уил и Стела са борци – всеки ден се борят да дишат нормално, да не оставят болестта да сломи духа им, просто имаха различни подходи. Уил беше бунтар – той вярваше, че животът трябва да се живее на макс, защото накрая именно преживяванията оставят най-траен спомен. Правилата за него бяха ограничения, а за Стела – стабилна основа. Тя предпочиташе директния двубой с болестта – беше амбицирана да надвие муковисцидозата, да си открадне още време, да си спечели нови бели дробове, които пък да са нейният билет за живот без дихателен апарат и болничен престой. Въпреки че никак не им беше леко, нито за миг Стела и Уил не предизвикваха съжаление. Симпатия – да, както и надежда – че не всичко е изгубено!

Въпреки сериозната тематика „На пет стъпки от теб“  Рейчъл Липинкот, Мики Доутри и Тобаяс Яконис не те оставя в минорно настроение, а дори напротив – действа ти мотивиращо и оптимистично. Със сигурност ще има моменти, в които ще се просълзите, но ще има и такива, в които ще се усмихвате или дори ще се смеете с глас. Защото любовта на Стела и Уил е вдъхновяваща и носи заряд, който подобно на електрошок, те връща обратно към живота.

You may also like

Leave a Comment