„Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ – Цвета Тодорова

by Хриси

Една от причините толкова да си обичам блога е, че ми дава възможност да се запознавам с интересни и талантливи хора, с които споделяме обща страст – книгите. Именно покрай Hrisilandia попаднах на стиховете на Цвета Тодорова и с радост ще ви разкажа за първата й издадена стихосбирка „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“.

„Пиша, за да забравя.Четеш, за да си спомниш“:

  • Автор: Цвета Тодорова
  • Жанр: Поезия
  • Страници: 64
  • Година на издаване: 2018
  • Издателство: Мусагена

Не е тайна, че рядко посягам към поезия. Много е трудно да откриеш автор, поет, чиито стихове да са написани не просто на разбираем език, а да докосват струните на твоята душа и да раждат ритъм, който да бие в синхрон с твоето сърце. Аз, както и много други, се оказах безсилна пред думите на Цвета Тодорова, пред стиховете й, които омагьосват с неподправена искреност и сурова емоция, криеща спомени, тайни, истини.

„Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ няма да ви обремени с многословие и излишно сладкодумие, нито пък ще търси начини да ви очарова с превзета суета и сензационни фрази. Защото понякога в живота най-важните, най-стойностните или най-разтърсващите моменти не изискват много думи – трябват им няколко, добре подбрани, които да те уцелят право в сърцето. Семпла, но никога проста, дълбока, но не и хаотична, откровена и все пак някак загадъчна – такава е стихосбирката на Цвета.

В основата на „Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ е любовта с многото си лица – усмихнати, щастливи, тъжни, носталгични, болезнени, красиви. Обръща се както към този, който има силата да те разбие на хиляди парченца или да те накара да се чувстваш цял, така и към близките, които също заслужават признателност и обич. Самата авторка споделя, че е влюбена и любовта е нейното най-голямо вдъхновение – може би затова емоцията в стиховете й е толкова чиста и истинска.

Убедена съм, че все ще се появи някой „доброжелател“, който да попита какво толкова ново и различно виждам в още една любовна стихосбирка. Ами на първо място, талант. Отдавна не бях попадала на човек, който така да умее да се заиграва с думите и да ги подчинява на идеите си. Харесват ми контрастът, метафорите, оксимороните – да говориш уж с противоречия, а всъщност да казваш нещата толкова ясно и красиво. Второ, това не е просто поредната стихосбирка-обяснение в любов с вкус на захарен памук, понесена върху облак от въздишки. Цвета Тодорова пише за споделената, но и за отхвърлената любов, за среща и за раздяла, за човешката болка, към която не можем да се имунизираме, и за радостта да си обграден от любимите хора. Незаменимите хора.

„Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш“ от Цвета Тодорова е само 64 страници, а ги усещаш в душата си като 664. Защото тук всяка дума, всеки знак си тежи на мястото. В Канада и Америка си имат Рупи Каур, а ние си имаме Цвета Тодорова. И не, не ги сравнявам – поне в моите очи нашето момиче внася много повече светлина и смисъл.

П.П. Намирам четенето на поезия за още по-лично и субективно изживяване от това да четеш художествена литература, затова не искам да поставям обща крайна оценка. Моята е 10, за вашата мога само да предполагам колко ще бъде.

You may also like

Leave a Comment