„Осиновени истории“ от Бела Чолакова е една много специална книга, в която няма грам измислица, фалш или суета. Книга за семейството и любовта, за ролята на родител, която е определяща през целия ни живот, за хората с отворено мислене и големи сърца.
„Осиновени истории“
- Автор: Бела Чолакова
- Жанр: Нехудожествена литература
- Страници: 216
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Труд
„Осиновени истории“ е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан… да подкрепяш и обичаш. За най-голямото щастие да си нечия майка, нечий баща… За осъзнаването, че тежките изпитания по пътя към родителството са били единствено насочване към детето, което те е чакало да го намериш. За трудното прозрение, че най-голямата ти болка – да бъдеш оставен, е и най-голямата ти радост – да намериш своето семейство. Това е книга за осиновени, за осиновители и за биологични родители – триъгълник на болка, сила и любов. Тези двайсет и една лични истории са илюстрация каква палитра от емоции събужда процесът на осиновяването и доказателство, че всеки сам е отговорен да се бори за щастието си. „
У нас често имаме вредния навик да не обсъждаме теми, които не са тиражирани в медиите; които не са пряко свързани с нас, затова не ни интересуват; които обществото със своите предразсъдъци е категоризирало като „деликатни“ и „неудобни“. Грешката е, че мълчим, защото по този начин негласно даваме одобрението си на този шаблон и с времето той се налага като абсолютен. Бела Чолакова е един от най-благородните и достойни хора, които познавам, и през последните години дава гласност на една такава тема – темата за осиновените деца и техните родители. Противно на предположенията на тези, които не я познават, Бела не е осиновена – тя единствено е осиновила историите на своите герои, приела ги е лично, като свои, и затова е успяла толкова добре да ги разкаже и да зарази и нас с емпатия и добрина.
„Осиновени истории“ включва 21 истории, в които няма грам художествена измислица – всяка до една е истинска, откровена, разсъблечена от лъжите и сензацията, с които обществото понякога е искало да ги прикрива или променя. Открити и уязвими, героите в тях се доверяват на авторката да предаде не само техните думи, но и посланието, което носят, а на нас, читателите – че този път ще ги изслушаме и приемем. Някои от тези истории са приказки с щастлив край, а други са разкази с отворен финал, но всички са подчинени на идеята да даваш и получаваш любов.
Много болка, но още повече щастие, радост и благодарност имаше между страниците на „Осиновени истории“. Осиновяването е тема, която включва няколко гледни точки и зависи от различни обстоятелства. Бела Чолакова се е погрижила да осигури трибуна в книгата си на всеки представител от съответните групи – на осиновените деца, на техните биологични родители, които са ги потърсили или пък не са успели да открият, и на осиновителите, които доказват, че да си добър родител далеч не се изчерпва само с кръвната връзка. За едни осиновяването беше последен шанс, за други – единствен възможен избор, за трети – изход, за четвърти – спасение. Понякога прошката не беше необходима, друг път беше немислима, място за правилно и грешно тук няма.
Възхищавам се на тези хора, за които се разказва в книгата. За мен това са Героите на деня, защото са надраснали времето и хорските предразсъдъци и защото са отворили широко сърцата си. Каузата, за която се борят, е осиновяването да спре да бъде тема табу, а да се приеме като нещо нормално – единият от героите казваше, че не го коментира, защото не вижда какво има да се обсъжда. Думата „осиновен“ не дефинира човека, а просто е още един слой от многопластовата му личност. Важно е обаче българското законодателство да си свери часовника и да промени законите, за да се отвори път между хората, които участват в процеса на осиновяване, така че ако един ден някой поиска да свърже точките в триъгълника „осиновен-осиновител-биологичен родител“, да има свободата и възможността да го направи.
Рядко апелирам за вниманието към дадена книга и обикновено оставям всеки читател сам да избере дали тя е подходяща за него, или не. Но с „Осиновени истории“ от Бела Чолакова е по-различно – вярвам, че това е книга, която трябва да се чете от повече хора, ако искаме да живеем в едно модерно, сплотено, широкоскроено общество, в което осиновяването не се приема като игра с човешкия живот, а като стъпка към създаването на здрава и любяща семейна среда.
