Какво прочетох през ноември 2018

by Хриси

Какъв хубав книжен месец беше ноември! Сега като се връщам назад, осъзнавам колко неусетно е минал – когато се случи да попаднеш не на една, а на няколко книги, с които да си паснете, времето лети. Ето какво прочетох през ноември 2018.

„Погребани тайни“ – К.А. Тъкър

Вече ви бях споменавала за „Погребани тайни“ от К.А. Тъкър в публикацията ми относно самата авторка, но този месец имах повод да си препрочета книгата и да й напиша по-подробно ревю. „Погребани тайни“ е комбинация между романтика и съспенс, като надделява второто. Има изключително динамичен сюжет, интересни и силни персонажи, а самата история е заредена с много адреналин и напрежение. Извод – със сигурност трябва да влезе в списъка ви с книги за четене.

„Рядък модел“ – Том Ханкс

Два пъти сядам да чета „Рядък модел“ от Том Ханкс, но просто не върви. Убедена съм, че причината е в мен, защото логичната ми страна осъзнава, че не е лесно да пишеш проза, при това на такова ниво, но емоционалната ми просто остава пасивна. В разказите действието не е особено динамично, а посланията и идеите на Том Ханкс са закодирани в историите, които разказва. Просто не беше моята книга. Дали бих я препоръчала – ако четете разкази, да, мисля, че трябва да я погледнете. Дали ще я харесате – това си зависи от вас.

„Хюга ваканция“ – Роузи Блейк

Само като се сетя за тази книга и ми става едно топло на душата, хубаво и уютно. Много харесах „Хюга ваканция“ от Роузи Блейк и я намирам за идеалното четиво за студените месеци. Вярвам, че трябва да има повече такива книги, които хем да ни оправят настроението и да ни обръщат внимание на малките и стойностни неща в живота, хем да са написани добре, без излишно сълзлив и сладникав сюжет. „Хюга ваканция“ си има ревю в блога и място в класацията ми с любими книги за 2018-та.

Не става въпрос само за свещи и разни предмети, а по-скоро за това какво приемаш за приоритет в живота си. Има такова разбиране, че ако сме си у дома, заобиколени с приятели, семейство, добра храна и красиви предмети, тогава ще имаме идеалното хюга време.“

„Промени режима си, промени тялото си“ -д-р Сухас Кширсагар

Много полезно четиво се оказа „Промени режима си, промени здравето си“ от д-р Сухас Кширсагар. Хареса ми, че авторът не налага теориите си като абсолютни и задължителни, а по-скоро приятелски съветва какво може да промени в начина си на живот, за да не се чувстваме толкова уморени и отпуснати. Лично аз започнах с експеримента да не стоя да работя по нощите, а да си лягам навреме, и смея да твърдя, че имаше ефект. В отделна публикация съм споделила какво още научих от „Промени режима си, промени тялото си“.

„Дневникът на един (татко) звероукротител“ – Калоян Явашев

Едва ли има някой от близкия ми кръг с хора, на когото да не съм надула главата за тази книга. „Дневникът на един (татко) звероукротител“ от Калоян Явашев е абсолютно задължителна – ако имате деца, ако нямате деца, ако планирате скоро да имате деца, ако имате приятели с деца – всичко ще ви стане ясно. Подготовка му е майката, поне психическа, защото смях, смях, но всичко написано си е истина. Освен това самият Калоян Явашев има интересна професия, ударил е печалбата от тотото със своята половинка и като цяло има много какво да разкаже, при това с изключително чувство за хумор.

„По моя начин“ – Димитър Бербатов

Върви ми на биографии напоследък и след тази на Стоичков, дойде ред на друг голям български футболист – Димитър Бербатов. В нея той говори както за спортните си постижения, за Бербатов-футболистът, професионалистът в работата, така и за успехите си в личен план, за детството, за всичко, което го е оформило като личността, на която се възхищаваме днес. Повече за „По моя начин“ от Димитър Бербатов може да прочетете в подробното ревю в блога.

Винаги има приятели, които пробват да те подхлъзнат, но аз винаги съм знаел кога какво може и кога не.“

„Винаги ще има Коледа“ – Джени Хейл

Коледният дух живее в мен целогодишно, но през ноември официално мога да го пусна на свобода с надеждата да зарази и другите с празничната емоция. Затова книгата на Джени Хейл „Винаги ще има Коледа“ ми дойде тъкмо навреме. Хареса ми повече от предишния й коледен роман, „Коледни пожелание и бисквитени целувки“, защото намирам историята тук за по-интересна, но пак запазва баланса между коледната тема и романтиката. Повече за „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл може да прочетете в блога.

„Когато животът те хване натясно“ – Лорън Уайзбъргър

Обичам книгите на Лорън Уайзбъргър заради таланта й да ме увлича в историите на своите героини. „Когато животът те хване натясно“ е продължение на „Дяволът носи Прада“, но тук в главната роля е Емили. Компания й правят симпатичната и грижовна Мириам и красавицата Каролин, чийто съпруг се опитва да я натопи и съсипе. Лорън Уайзбъргър за пореден път иронизира живота на богатите, но този път фокусира вниманието си и върху проблемите, с които много жени се сблъскват – може ли да бъдеш добра майка и домакиня, но да градиш и кариера; познаваш ли наистина човека до себе си и може ли да запазиш своята независимост; кога рутината става опасна за брака. Още за „Когато животът те хване натясно“ може да научите от ревюто в блога.

„Becoming“ – Мишел Обама

Автобиографията на Мишел Обама ми беше в списъка с очаквания заглавия за тази есен. Откровено се вълнувах за книгата и е имало защо. Мишел Обама разказва за живота си на обикновено момиче, което е пораснало в силна и независима жена, борила се да изгради име и кариера, да бъде добър и грижовен родител и в името на любимия човек е направила компромис със собствените си разбирания и приоритети. В групата Какво четеш във Facebook видях, че са писали, че „Becoming“ ще излезе и на български, така че може да я изчакате, но със сигурност си я добавете към списъка с книги, които трябва да прочетете.

„Абсолютно забележителна история“ – Ханк Грийн

Явно писателската дарба тече във вените на братята Грийн. Дебютният роман на Ханк Грийн, „Абсолютно забележителна история“, поднася оригинален и непредсказуем сюжет, който повдига въпроса за интернет славата и манипулирането на масите във виртуалното пространство. Не мога да категоризирам романа само в един жанр – някои го определят като тийн, други като научна фантастика, трети като съвременна проза, а според мен е комбинация от всичко изброено и това е само една от причините да посегнете към него. Още за „Абсолютно забележителна история“ споделям в отделно ревю в блога.

Какво всъщност е реалността, освен неща, които хората виждат и усещат по един и същи начин? В този смисъл Съня беше много, много реален“

„Дълга нощ в Париж“ – Дов Алфон

Нагазих в дълбокото с този шпионски трилър, но всичко сочи, че дебютният роман на Дов Алфон, „Дълга нощ в Париж“, ще бъде в топ заглавията за 2019-та. Да, точно така, не съм сбъркала годината – книгата предстои да излезе в още доста страни, включително Великобритания. Авторът демонстрира отличен стил на писане, комбинира отлично множество гледни точки, които дават на читателя по-добра перспектива, внасят напрежение и правят мистериозната история още по-заплетена.  За „Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон разказвам повече в блога.

„Осиновени истории“ – Бела Чолакова

Снощи завърших по късното „Осиновени истории“ от Бела Чолакова – книга, която ме трогна и ми въздейства толкова силно, че просто знам, че трябва да разкажа за нея в блога. Притеснявам се само дали ще намеря точните думи, за да изразя всичко, което усетих, докато четох личните истории на главните герои в „Осиновени истории“ – всяка до една абсолютно реални, истински, откровени. Толкова болка, но и толкова любов и щастие има между  страниците на тази книга! Очаквайте ревю.

В момента чета „Да обичаш като Артуро Кинер“ от Мигел де Леон, а после ме чака „Зимата на нашите писма“ от Анхелес Доняте

You may also like

Leave a Comment