„Дълга нощ в Париж“ – Дов Алфон

by Хриси

„Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон се появи на книжния пазар с много препоръки и една впечатляваща и грабваща окото корица. Книгата все още не е излязла във Великобритания, но пък ние вече можем да се похвалим, че сме от първите страни, в които този многообещаващ трилър е стартирал пътя си, който без съмнение ще е успешен.

„Дълга нощ в Париж“:

  • Автор: Дов Алфон
  • Жанр: Трилър
  • Страници:400
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Обсидиан

Полет от Тел Авив каца на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж и един млад и успял компютърен специалист внезапно изчезва. На полета се намира и полковник Зеев Абади – новият шеф на суперсекретно звено в израелското разузнаване. Той съзира в случая по-сериозна заплаха, докато френският му колега, комисар Леже, смята, че няма нищо притеснително. Когато става ясно, че мъжът е бил отвлечен, и възниква съмнението, че всъщност е станал жертва по погрешка, ситуацията бързо ескалира. Коя е истинската мишена? Кой стои зад въпросните атентати и цели да предизвика дипломатически скандал? Засега Абади може да разчита единствено на своята заместничка в Тел Авив – Ориана Талмор, а тя също трябва да внимава на кого се доверява.

Признавам си, с „Дълга нощ в Париж“ нагазих в дълбоки и непознати води, но пък вярвам, че от време на време трябва да предизвикваме читателя в нас и да го изваждаме от зоната му на комфорт, за да разширява кръгозора си и да трупа впечатления. Дебютният роман на Дов Алфон е динамичен, непредсказуем и много заплетен. Ще се хареса на всички почитатели на шпионските трилъри – все пак в центъра му са израелските разузнавателни служби и техните агенти. И тъй като самият Дов Алфон е работил към може би най-секретния отдел на Израелските въоръжени сили, той се е постарал да ни представи една достатъчно подробна и правдоподобна картина, от която става ясно, че не може да имаш доверие на никого и често хаосът и липсата на комуникация властват по етажите. Конфликт на интереси, сблъсък на характери, надпревара за власт и надмощие над другия в крайна сметка водят до пробойна в системата и някой се възползва от тази проява на слабост и атакува.

Какво е хепиенд?…Това, което за едни е щастие, за други може да е мъка.“

Не мога да кажа, че „Дълга нощ в Париж“ беше от най-напрегнатите трилъри, които съм чела, но го отдавам на факта, че авторът беше вложил усилията си в усъвършенстването на сюжета и изпипването на детайлите, защото всяка подробност беше от значение за разплитане на голямата мистерия. Хареса ми, че макар действието да се развиваше в рамките на има-няма 24 часа, Дов Алфон не бързаше и не пришпорваше историята. Загадките се разплитаха поетапно, отговорите идваха в резултат на добра логика, интуиция и професионализъм от страна на двама от главните герои – полковник Зеев Абади и заместничката му Ориана Талмор. Динамиката идваше от редуването на гледни точки, от прескачането между Париж и Тел Авив, от съвместната и понякога доста комична работа между израелското разузнаване и френската полиция, от интересните персонажи, които контролираха историята.

Ориана Талмор изпъкваше като силна и независима жена в един напълно мъжки свят. Тя имаше хаплив език, не се притесняваше да отвръща дори на по-висшестоящи от нея, ако смяташе, че е в правото си, отстояваше позициите си и вместо с титли боравеше с доблест, лоялност и упоритост. Но съм почти убедена, че Абади е човекът, който ще ви привлече повече вниманието. Ориана казваше, че колегата й не е Джеймс Бонд, но образът му доста се доближава. Абади беше също толкова находчив, умен и съобразителен, сдържан в коментарите си, но настъпателен, когато е необходимо. За разлика от Бонд той нямаше на разположение пари, коли и жени, но затова пък беше по-концентриран, наблюдателен и демонстрира отлична логична мисъл, която му помагаше да намира отговори на въпросите, които затрудняваха френската полиция.

Не се усмихвай извинително. Не повтаряй онова, което вече си казала. Ако те чакат да с развиеш мисълта, остави ги да чакат.“

Направи ми впечатление, че в хода на историята Дов Алфон включваше съвети и уроци, които явно е усвоил по време на пребиваването си в Звено 8200, свързани с разузнаването и шпионажа, а сега ги беше предал на героинята си. Париж също се оказа подходящо място за преследване, дебнене и заговор – кой да предположи, че градът има не само романтична, но и тъмна страна…

Накратко, ако харесвате шпионски трилъри и обичате истории, които провокират дремещия разузнавач във вас, то може да се заемете със случая на Абади и да тествате уменията си с „Дълга нощ в Париж“ от Дов Алфон. Подсказвам ви, че книгата няма да ви разочарова.

You may also like

Leave a Comment